Вечните романи на Халед Хосейни отново са налични!

Преди 20 години Халед Хосейни създава история, едновременно вечна и универсална, която разказва за човешкия дух и силата на прошката.

Книга, която ще ви предизвика, трогне и в крайна сметка ще ви промени.

Юбилейното издание на „Ловецът на хвърчила” отново е налично!

То е с илюстрации от Лиляна Дворянова и с послеслов от самия автор. Нека ви споделим малко от него:

Приведен над масата в кухнята в тихия мрак призори, аз се чувствах пълновластен господар на историята на Амир. Връзката ни беше вълнуващо лична. Амир и баба се превърнаха в мои съкровени тайни. Живеех с илюзията, че всички около мен водят един живот, а аз водя много. Но след като книгата се откъсне от създателя си и отиде по рафтовете на книжарниците, тази връзка с нейните герои престава да бъде интимна. Щом се появиха на бял свят, Амир и останалите персонажи се сближиха и с други хора. Те станаха оста на колело с множество спици, от които аз бях първата. Говореха на всеки читател на своя уникален собствен език, както преди правеха с мен. Настаняваха се в съзнанието на непознати хора от други континенти. Вече не бях техен единствен и пълноправен собственик.

Потопете се в страниците на този роман, обогатен от личните размишления на автора, и изживейте една история, която ще остане с вас дълго след като сте обърнали последната страница.

В следващата си книга, „Хиляда сияйни слънца”, Халед Хосейни ни разказва за реалността в Афганистан, както и за реалността на афганистанските жени и момичета.

Това, което навярно прави книгата актуална и сега е, че романът представя история за женската смелост и издръжливост. Описва солидарността между жени в изключително трудни обстоятелства.

Мариам и Лайла са от два свята, от различни поколения и култури. Тяхната среща поражда омраза помежду им, но животът ги превръща в приятелки и съюзници, разделени от смъртта. Те са събрани под общ покрив от опустошителната война в Афганистан и измамата на един деспотичен мъж.

В интервю Хосейни споделя: Израснах сред силни жени, които не се колебаеха да изразят мнението си. Те бяха образовани и с професии, обсъждаха световната политика. Имаше жени в правителството. Членове на семейството ми – жени – бяха лекари, преподаватели по литература в университета. Така че това беше една много различна страна. Беше ера, която се надявах да настъпи отново след 2001 г., но вече сме 2024 г. и се връщаме към много мрачна изходна точка.