Александър Стоянов обобщава и анализира всички по-важни събития от края на Средновековието до драматичния финал на Третата българска държава.
На знаковия 9 септември историкът Александър Стоянов – автор на „Руско-турските войни (1569–1878 г.)“, „Османо-Хабсбургските войни (1500–1792 г.)“ и „Наполеон“ – се завръща с нов приносен труд, насочен към любители и специалисти.
„Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)“ (изд. „Сиела“) е синтезирано и достъпно изложение на българската история от края на Средновековието до драматичния финал на Третата българска държава, което да свърже тежките академични изследвания с широкия обществен дебат.
Каква е съдбата на българите след османското завоевание? Защо османското владичество не бива да се свежда единствено до понятието „робство“? Защо се случиха първите две национални катастрофи? Какво ни донесе Втората световна война?
Това са само част от големите въпроси, чийто отговори ще откриете на страниците на книгата.
В осем големи глави Александър Стоянов разглежда:
• възхода и политическата структура на Османската империя;
• мястото на българите в нейните предели от XV до XVII век;
• обществения и духовен подем през XVIII век и епохата на Възраждането;
• възстановяването на българската държавност през XIX век;
• пътя на нова България през войните, възходите и катастрофите на ХХ век.
Авторът се стреми да изведе историята от ограниченията на академичните кабинети и да я представи като разказ за „обикновения читател“ – разбираем, динамичен и основан на солидна научна база. Стъпвайки на десетки извори и съвременни изследвания, изданието запазва характерния за историка лек и достъпен стил.
„Историята трябва да бъде сред хората, а не заключена само в университетските аудитории“ – казва Стоянов в предговора. С тази книга той показва именно това: че миналото на България може да бъде разказано едновременно прецизно и увлекателно, без митологизации и без да се пренебрегват трудните теми.
С прецизността на учен и с дарбата на разказвач Стоянов успява да превърне миналото в безпогрешно огледало на настоящето, а „Българите между две катастрофи (1396 – 1944 г.)“ – не просто в историческа хроника, а в пътеводител към историята в един от най-драматичните и динамични етапи от развитието на народа ни.
По този начин изданието се оказва и безпогрешен, и необходим ключ за разчитането на съвременния български манталитет и отношение към държавата и политиката.
