Пръстите на Мариан обвиваха третата ѝ чаша текила, а тя все още се дивеше на безкрайната си способност да разруши и последната капка добро в гадния си живот. В този миг мъжът до нея се провикна:
– Слушай, сладурано: креационизмът и еволюцията са напълно съвместими.
Слюнката му се приземи на врата ѝ. Тя направи гримаса и хвърли кос поглед към онзи. Мустакът му бе буен като на звезда от порнофилм от седемдесетте години. Седеше от
дясната ѝ страна. От лявата ѝ бе свръхизрусената блондинка с чупливата сламена коса, към която бе насочена предизвикателната му закачка. Мариан бе нещастната мръвка в средата на неудачния им сандвич-свалка.
Реши да не им обръща внимание. Втренчи се в чашата си, сякаш бе диамант, който можеше да свърши работа за годежния ѝ пръстен. Или пък бе начин да разкара мустакаткото и сламенокоската. Не се получи.
– Ти си луд – рече Сламенокоска.
– Изслушай ме.
– Добре, цялата съм в слух. Но това не значи, че не си луд.
– Искате ли да си сменим местата, че да седнете един до друг? – попита Мариан.
Мустакът положи ръка върху нейната:
– Чакай, госпожице, искам и ти да чуеш.
Мариан се канеше да възрази, но реши, че е по-лесно да си затрае. Върна погледа си към напитката.
– Окей – каза Мустакът. – Нали си чувала за Адам и Ева?
– Разбира се – отвърна Сламенокоска.
– И вярваш ли на тая история?
– Онова, дето той е първия мъж, а тя – първата жена?
– Точно тъй.
– Никак. А ти?
– Вярвам, разбира се. – Потупа мустака си, сякаш бе малък гризач, нуждаещ се от утеха. – Според библията точно така е станало. Първо е създаден Адам, а после, от реброто му – и Ева.
Мариан отпи. Пиеше по няколко причини. В повечето случаи заради купона. Сума ти пъти бе попадала на места като сегашното, в търсене на запознанство, което евентуално да прерасне в нещо повече. Тази вечер обаче мисълта да си тръгне с някой мъж просто не я вълнуваше. Пиеше, за да се упои, и по дяволите, ако не стане. Само да се отпуснеше, и безсмисленото бърборене щеше да я разсее. Да потуши болката.
Объркала бе всичко.
Както винаги.
През целия си живот бе бягала с пълна сила от всичко добродетелно и благоприлично и бе търсила следващата непостижима наркоза – едно постоянно състояние на скука, накъсвано от патетични еуфории. Съсипала бе нещо хубаво, а сега, като се опита да го възстанови, Мариан пак се бе осрала.
Навремето гледаше да не причинява болка на други, освен на най-близките си – един вид затворено общество от най-обичаните ѝ хора, жертви на емоционалното осакатяване, което им нанасяше. Но сега, благодарение на възникналата напоследък смес от идиотщина и егоизъм, вече можеше да добави към списъка на жертвите на марианското клане и напълно непознати.
И тя не знаеше защо, но да наранява непознати ѝ се струваше по-лошо. Така или иначе онези, които обичаме, най-много ги боли от нас, нали? Но да причиняваш страдания на
невинни хора е лоша карма.
Мариан бе разрушила вече един живот. А може би и повече. Защо? За да защити детето си. Така поне си мислеше.
Тъпачка.
– Окей – рече Мустакът, – Адам роди Ева, мисля, че така пишеше.
– Сексистки простотии – отвърна Сламенокоска.
– Но това е Божието слово.
– Което науката е опровергала.
– Чакай малко, госпожице, изслушай ме. Това тук е Адам – протегна напред дясната си ръка, – а това – Ева. – Протегна и лявата. – Имаме и Едемската градина, нали така?
– Така.
– Адам и Ева значи имат двама сина, Каин и Авел. После Авел убива Каин.
– Каин убива Авел – поправи го Сламенокоска.
– Сигурна ли си? – Смръщи замислено чело, после тръсна глава. – Както и да е. Но единият от тях умира.
– Умира Авел. Каин го убива.
– Сигурна ли си?
Сламенокоска кимна.
– Окей, остава ни значи Каин. И това поражда въпроса: с кого се е сношил Каин? Щото единствената налична жена е била Ева, и то доста поостаряла. Та как точно е продължил човешкият род?
Мустакът млъкна, сякаш очакваше аплодисменти. Мариан отчаяно завъртя очи.
– Схващаш ли къде е дилемата?
– Може пък Ева да е имала и друго дете. Момиче.
– Тогава трябва да е правил секс със сестра си, така излиза – контрира Мустакът.
– Че защо не? В онези времена е било всеки с всеки, нали така? Щото Адам и Ева са първите. Няма начин да не е имало някакво ранно кръвосмешение.
– Не – отсече Мустакът.
– Що не?
– Библията забранява кръвосмешението. Отговора ни дава науката. Именно това искам да кажа. Науката и религията наистина могат да съществуват съвместно. Всичко опира до теорията на Дарвин за еволюцията.
Сламенокоска изглежда наистина се заинтригува:
– Как така?
– Ами, помисли си. Според всички тези дарвинисти, ние от какво сме произлезли?
– От приматите.
– Точно така: някакви си там маймуни. Та Каин, значи, е пропъден и се скита сам-самичък по прекрасната ни планета. Следиш ли ми мисълта?
Мустакът потупа Мариан по ръката, да е сигурен, че тя го слуша.
Тя бавно се извърна към него. Махни тоя порно мустак, мина ѝ през ума, и може и да ми харесаш. В крайна сметка само вдигна рамене:
– Следя я.
– Чудесно. – Усмихна се оня и повдигна вежда. – А Каин е мъж, нали?
– Така е – направи опит да се върне в разговора Сламенокоска.
– С нормални мъжки пориви, нали?
– Нали.
– Та скита си той насам-натам и усеща как го перва хормонът. Естественият нагон. И както минава един ден през някаква гора – нова усмивка, ново потупване на мустака,
– Каин среща една привлекателна маймуна. Или горила.
Или орангутанка.
– Ама ти на сериозно ли? – измери го с поглед Мариан.
– Абсолютно. Представи си само. Каин среща нещо от семейството на маймуните. Те са най-близки до човека, нали така? Пуска се на една от женските и става знаеш какво. – Събра безшумно дланите на двете си ръце, в случай, че не го бе разбрала. – От което приматката забременява.
– Ама че гадост – рече Сламенокоска.
Мариан направи опит да се върне към питието си, но мъжът отново я потупа по ръката.
– Не схващаш ли колко е логично? Приматката ражда полумаймуна-получовек.
Прилича по-скоро на маймуна, но с течение на времето човешкото надделява. Чат ли си? Воала! Еволюция и креационизъм в едно цяло.
Усмихна се, сякаш очакваше да му връчат златна звезда.
– Момент. Тука нещо не ми се връзва – каза Мариан.
– Значи Бог е против кръвосмешението, но не и против сношенията с животни?
Мустакатият я потупа покровителствено по рамото.
– Мъча се просто да ти обясня защо страдат от липса на въображение всички ония умници с дипломи по разните му там науки, които смятат, че религията е несъвместима с науката. Точно тук е проблемът. Учените само гледат през микроскопите. Религиозните само четат напечатаните думи. Многото дървета им пречат да видят гората.
Виж още:
Жозе Родригеш душ Сантуш пристига в България
