Отново пътешестваме с Никос Казандзакис

„Ентусиаст” представя второ издание от поредицата, която обединява избрани пътеписи на знаменития писател

След излизането на „Пътешествайки”, книгата, която срещна българските читатели с пътеписното наследство на Никос Казандзакис, поредицата продължава с непубликувани до момента у нас текстове, посветени на Англия и Испания. Вторият том, част от луксозната колекция на издателство „Ентусиаст” с най-значимите произведения на световноизвестния писател, събира проникновени мисли за двете страни и за пореден път откроява философската дълбочина на Казандзакис и непримиримия му стремеж към духовна свобода. Селекцията на текстовете и преводът от гръцки език са дело на Николай Костов, а оформлението на изданието – на арт директора Яна Аргиропулос.

„Сънищата и пътешествията оказват най-голямо влияние върху живота ми”, признава Никос Казандзакис. Неслучайно от Kirkus Review отбелязват, че „вероятно затова и пътеписите му са така удивително възторжени, сетивни, блестящо и с любов написани, жизнеутвърждаващи и философски”.

В продължение на 40 години писателят пътува из Европа, Азия и Африка и не само посещава многократно Испания и Англия, но навлиза в сърцевината на тези две нации с богата история и сложна духовна идентичност. Англия е видяна през погледа на проницателен наблюдател на модерния свят – със своите социални контрасти, индустриален ритъм и морални дилеми. Испания е разкрита като земя на крайности, страст и трагична красота – пространство, в което историята, религията и бунтът се преплитат неразделно.

Казандзакис разгръща жива картина на градовете, изкуството, обществата и суровата необикновена енергия на двете държави, като не пропуска да открои и литературните емблеми на страните – Сервантес и Шекспир. Свидетелските си разкази писателят допълва с лирични прозрения за екзистенциалния смисъл на пътуването, пътуванията, които за него са „духовни пиратства, изблици на изтерзаното сърце, ненаситност на окото, копнеещо и бързащо, преди да угасне, да види колкото е възможно повече вода и земя”.

„В онзи ден сърцето ми изригна и вече бе сигурно: животът е любовна, смъртна борба, едно страшно, без надежда и без малодушие, донкихотовско приключение”, пише Казандзакис в очерка „Бикоборството” от 1936 г. Дръзкият му вик „VIVA LA MUERTE!” е не само кулминацията на неговата испанска експедиция, но е апотеозът на философските му размишления за свободата, вярата, изкуството и светлата трагичност на човешката съдба.

За автора

Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия”.

През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс” в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.

Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св. Мина” в Ираклион.