Какво се иска от хубавата книга за наука? Тя трябва да ни предпази от арогантната и горделива заблуда, че вече разбираме всичко. Да провокира интереса ни към търсенето на непознатото. Да ни накара да виждаме връзки между привидно несвързани теми в различни области на знанието. Да ни изкуши да поставяме под въпрос догматично приемани постулати. „Сенките на ума“ е точно такава книга.
Обсъдените в нея теми се разполагат в често трудно забележимите граници между математика, физика, биология, когнитивна наука и философия. Част от тезите са необичайно спекулативни и често встъпват в спор с някои от наглед очевидните истини, които мнозина учени приемат за даденост. Би могло да се очаква, че съчетанието от подобна широта и задълбоченост изисква цял екип автори. Сам човек не би могъл да се справи с подобна задача. Не би могъл, ако не се казваше сър Роджър Пенроуз…
В „Сенките на ума“ носителят на Нобелова награда ни предлага вълнуващ поглед към съвременната наука и начева мощна атака срещу теорията на изкуствения интелект. По-важното е, че той посочва пътя към формирането на една нова наука, способна да обясни материалната основа на човешкия ум.
Виж още:
