„Удавеният свят“ от класика Джеймс Балард предвижда екологична катастрофа, която застрашава човечеството и днес

В близкото бъдеще светът се е завърнал в миналото.

След шедьоврите „Катастрофа“, „Небостъргач“ и „Империя на слънцето“ за първи път на български се появява емблематичната книга, която изстрелва името на един от най-силните гласове на научната фантастика – Джеймс. Г. Балард – във висшата лига на спекулативната проза.

„Удавеният свят“ е страховито приключение сред екзотична пустош и потискаща власт във футуристичен свят, който обаче се е завърнал далеч в миналото – сред джунглите на мезозоя.

Българското издание се появява в превод на Деян Кючуков с великолепния предговор на Мартин Еймис и послеслов от самия автор.

Поемете дъх, защото…
Скоро щеше да стане твърде горещо.

От балкона на „Риц“ морският биолог Робърт Керанс наблюдава как безмилостното слънце на новия свят изгрява над покривите на изоставените супермаркети. Той е единственият сухоземен обитател на хотела, а надигащата се вода е на десет етажа под краката му.

В света на Керанс екологичната катастрофа, която днешните учени предвиждат, има по-различ¬ни измерения. Средната температура на екватора е осемдесет градуса и се покачва, полярните шапки и вечните ледове са се стопили, Европа е „система от гигантски лагуни“, някога величавият Лондон е наводнен, американският Среден запад е „огромна водна площ, отворена към залива Хъдсън“, а населението на света, намаляло до пет милиона, се е скупчило в Арктика и Антарктика (където термометрите засега бележат „приятните“ трийсет градуса).

Руините на цивилизацията са обгърнати от гъста растителност, а сред тях дебнат свирепи и мутирали същества – победителите в жестокия естествен отбор.

Оказали се в „рая на мезозоя“, група учени, начело на които ще застане Керанс, трябва да се изправят пред последствията от екстремните климатични изменения. Но съвсем скоро ще разберат, че в този свят властва законът на джунглата. И ще им бъде все по-трудно да запазят всичко човешко у себе си…

Балард се базира на детските си спомени от Шанхай и тези от последните му десет години, прекарани в Лондон, за да пресъздаде по гениален начин най-тъмните страсти, които дремят в човешката душа. А резултатът е блестяща проза – смесица между плашещо пророчество, чиста поезия и майсторски портрет на личността, изправена на ръба на възможностите си.

В духа на творчеството на Джоузеф Конрад, „Удавеният свят“ е стряскащ постапокалиптичен портрет на един не чак толкова фантастичен свят, в който пред човечеството няма друга посока освен отново да открие път към себе си.