www.nadvecher.com Четящите в България под един покрив
Свързани статии
Д-р Милен Врабевски е български бизнесмен, филантроп и меценат. Учредител и председател на Фондация „Българска памет“. Собственик и директор на „Comac Medical“ – научноизследователска организация с предмет на дейност разработване, управление и контрол на проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност в клиничната медицина. Компанията разработва научни проекти в 28 държави, покриващи Европа, Азия и Америка. Собственик е на ЧДГ „Росица“ и ЧСУ „Цар Симеон Велики“.
С лични средства д-р Милен Врабевски финансира програми за иновативно образование, кариерно развитие на младите хора, реинтеграцията на българската историческа диаспора, развива различни инициативи за борба с демографската криза у нас. Затова неотдавна той бе награден с престижния приз “Европейски гражданин на годината” за изключителен принос в утвърждаването на европейските ценности. През 2019-та година е избран за “Мъж на годината”.
– Д-р Врабевски, ако името ви не ни беше познато, но потърсим информация и след това трябва да ви опишем с една дума, бихме използвали първо – „култура“, после – „будител“. Какво ви костват точно тези две думи на вас?
– Строго планирана и мащабно осъществявана програма за инвестиция в младите хора на България. Следвам принципа на Възраждането: който има възможност помага на ползу роду. Така се развива едно общество. Не чакам някой да ми формулира Национални приоритети. Дефинирам си ги сам и си финансирам инициативи в тяхна подкрепа. В резултат, без да съм съдник никому, давам един нелош пример как се инвестира в средата, която искаш да имаш. Животът е много по-пълноценен сред знаещи, можещи, целеустремени и добронамерени хора. Не можеш да чакаш да паднат от Марс. Редно е системно и последователно да ги изграждаш като започнеш от най-младите. Измеренията са много: най-вече образователни програми, но и култура, меценатство, битка с демографската криза, подкрепа развитието на многодетни семейства, културно-историческото ни наследство, кариерното развитие и мотивацията на младите да останат в България и да я развиват, защото я обичат, евроинтеграционни инициативи за трансгранично сътрудничество, съвместни чествания, премахване езика на омразата, общи стандарти в образованието с някои от съседните нам държави и мн. др. Гордея се с всяка една своя инициатива.
– Вие сте един от най-големите благодетели у нас. Най-логичният въпрос, но може би и най-сложният, е защо?
– Това не битка за гласоподаватели, а стил на живот. Изграден е от семейната среда и израстване сред елитни умове, каквито бяха моите съученици и преподаватели. Аз съм техен продукт. Разбира се, редно е да имаш и рецепторен апарат за родното. Усещането за принадлежност е и фактор за успех. Подпомагаш това, което обичаш, без да чакаш благодарност. Благодарен си на Вселената, че ти е дала възможност да бъдеш полезен. Разумният индивид инвестира в обществото, което иска да има, без това да му е задължение. Критикарският подход не е помогнал никому.
– Какво ви струва благотворителността, която правите? Нямаме предвид финансовото измерение, а времето и отдадеността, които влагате.
– Едно е сигурно – нямам необходимост да изляза във ваканция от народополезната си дейност. Тя ми носи онова духовно удовлетворение, което осмисля живота и го прави по-лесен и разбираем. Звучи парадоксално, но за мен е истина: полезното съществуване е форма на релаксация.
– Спасиха ли ни културата и изкуството по време на пандемията? Имахме повече време за четене, различни артисти правиха безплатни онлайн концерти и представления и все неща, които да ни накарат да се почувстваме по-добре…
– Първо: не можем да разглеждаме културата и изкуството като универсално лекарство срещу човешкото зло. Все пак е редно да се знае, че ефективната полезност и духовна извисеност осигуряват най-силния имунитет, включително в биологичeн смисъл. Второ: според мен в такива времена най-доброто лечение е да бъдем човеци. Всеки от нас да премахне страха от съзнанието си, за да доминира таланта, с който може да е полезен на другите… и да се раздава.
– Като казахме онлайн концерти, вие самият подарихте няколко такива на публиката с вашата група Intelligent Music Project. Организацията и инвестицията на подобно събитие вероятно е много мащабна – да ви попитаме така – струва ли си?
– Да, винаги си струва. Нещо повече: в такъв момент, няма как да не се забележи сериозността на намеренията ни в музиката. Много малко хора инвестират в качествени продукти от голям мащаб, особено пък в момента. Имаме силно положителна обратна връзка от целия свят за качеството на музиката, която правим. Това е също много мотивиращо. Все пак подчертавам, че концертите на живо нищо не може да ги замени и затова правим турне през май на Балканите. Имам и нов албум да представям, така че нека публиката ни очаква… Ще излезем на сцената с Рони Ромерo (Rainbow), Джон Пейн (Asia) и Боби Рондинели (барабанист на Rainbow и Black Sabbath), които участват в последния ми (6-ти поред) проект, The Creation. В този албум участват и Todd Sucherman (Styx), Carl Sentence (Nazareth), Rich Grisman (River Hounds) и целия ми елитен бг-екип плюс симфоничен оркестър.
– Всъщност вие сте автор на музиката и текстовете на всички песни на групата. Какво ви вдъхновява?
– Да, но музиката е страст за мен, а не средство за препитание… Тя е неразделна част от всички мои цели и послания в дейността на фондацията ми, образователната и научно-изледователска структури, изобщо всичко, което правя. Израстнал съм с много качествена музика и днес някак ми липсва. Това не означава, че ще седна да се оплаквам. За да градя алтернатива на чалгизацията, без да съм съдник, редно е да покажа, да изработя това, за което се боря. И ето – написвам си музиката текстовете, правя си аранжиментите с топ-звезди и децата ми растат с моите идеи… Имам много идеи, някак си спуснати свише. Проводник е човекът до теб и пълноценното съществуване.
– Вие сте пряк наследник на видния български революционер Станьо Врабевски, който е бил сред най-доверените хора на Васил Левски. В навечерието на годишнината от гибелта на Левски, се питаме помним ли героите, отдаваме ли им заслужена почит?
– Да и това не е ровене в паметта на мъртвите, а следване примера на безсмъртните. Затова не слушам скептиците, а следвам сърцето си. Всяка година правя честване на възстановен от мен преди 15 г. и поддържан до днес военен мемориал в Ново сел, Струмишко, РС Македония. Спонсор съм на Паметника на Цар Самуил в столицата (дотогава и все още няма паметник на български владетел София; само в двора на частното ми училище в Иваняне се издига разкошен монумнет на цар Симоен Велики, както се и казва учебното заведение). Имам богата програма за разкриване истината за историята ни – в момента излиза второто издание на „Моята България“, учебно помагало за вече по-големи ученици, с автори петима елитни професори. Съвсем скоро ще излезе и книга за азбуката ни, за злоупотребите с историографията ни… Правя всичко, което е по силите ми, за да отдадем заслужената почит към титаните, благодарение на които виждаме по-далеч.
– Включихте се в нашата инициатива „Книгодарителите“, като дарихте екземпляри от издаваната от вас „Моята България – кратка история за млади читатели“ на български читалища. Разкажете ни кое наложи издаването на това помагало и с какво то е по-различно?
– В годините на комунизма бяхме в подчинение (и още сме) на чужди държавни доктрини. Това включваше и преподаването на откровени лъжи за историческото ни развитие, с цел да се принизи и обезличи ролята на българската цивилизация за културното израстване на Европа. На тези лъжи е редно да се сложи край. Това правим с одобреното от МОН помагало, което е една нелоша първа крачка. Не бих нарекъл подхода в помагалото нов. Той просто е строго научен. Разкрива истината и учи младите да я ценят и градят на нейна база обич към Родината си.
– Коя беше любимата детска книга на Милен Врабевски?
– „Пинокио“ на Карло Колоди и „Български народни“ приказки на Ангел Каралийчев.
– Препоръчайте ни пет заглавия, които всеки човек трябва да прочете.
– „Моята България“, спомената по-горе. Новото издание предстои да излезе през март. „Тиранията на датите“ – това е другата книга, която спонсорирам и споменах по-горе, също излиза през март. Предлагам на читателя за си избере три книги, които и да са, на тема позитивна психология… или просто да изслуша един албум на Intelligent Music Project.
