Ревю на „Проклятието“ от Стивън Кинг

Гледах филма n-броя пъти още щом излезе в края на 90-те. Бях наясно със сюжета, имах и книгата от години, но чак сега й дойде реда. Като фен на Краля очаквах именно това, което прочетох. Признавам, че в началото започна леко колебливо, поне аз я усетих така. В последствие обаче книгата така набра скорост, че не можех да спра.

За какво се разправя?

За Били Халек, добър съпруг и любящ баща, който в момент на разсеяност (фелацио от съпругата, докато шофира) прегазва внезапно изскочила на шосето циганка… И старият й баща по странен и ужасен начин изрича Проклятието. „По-слаб“, прошепва старият циганин и нежно погалва бузата му. Но кой вярва в цигански проклятия? Със сигурност не и Халек, поне не в началото, когато това се случва.

Главният герой в книгата отива на съд, заради инцидента. Съдията на делото Кари Росингтън и местният шеф на полицията Дънкан Хоупли обаче са приятели на Халек и го изкарват не просто невинен, а чист като сълза. Именно това провокира старият циганин да прокълне Били, но в последствие и всички замесени в пишман-процеса.

Шест седмици по-късно Били Халек е отслабнал с четиридесет и осем килограма, Дънкан има люспи вместо кожа, а Дънкан е цял в пъпки. Черни. Бели.

Това е книга за човешката природа. За това какви сме и какви се самозалъгваме, че сме. Доста психологическа, не толкова страшна. Единственото което не ми хареса беше безславната смърт на мафиота Джинели, който помага на Били Халек за контра проклятие срещу стария циганин. Проклятието на белия човек от града. Зашеметяващ, но стряскащ край на историята, в която “справедливостта не значи, че умрелите се връщат. Справедливостта е справедливост”. И има вкус на ягодов пай…

Ревюто е публикувано в раздел „Ревюта“ на нашия форум, където може да се запознаете с рецензии и на други любими книги. Авторско ревю към книга, което би предизвикало нашия и на читателите интерес, ще бъде каченo на нашия сайт. Може да ни изпращате ревюта и на мейла ни editor@nadvecher.bg.