Четири години след като световният тийн феномен „Аристотел и Данте откриват тайните на Вселената“ излезе на български език и се настани дълбоко в сърцата на своите читатели, Бенджамин Алире Саенц ни поднася така дългоочакваната втора част от историята – „Аристотел и Данте се гмурват във водите на света“.
Продължението на събитията за Аристотел и Данте започва там, където Саенц ни оставя в първия роман – под звездите, на прага на порастването, в търсене на тайните на объркания живот на един тийнейджър. Естествено и плавно, с характерната за Саенц поетичност, романът проследява вътрешната борба за принадлежност на героите в свят, който постоянно ги предизвиква.
Последната година в гимназията приближава стремглаво за Ари, но изминалото бурно лято неусетно се е промъкнало в малката му Вселена, променяйки всичко. А главният виновник за това е Данте – Данте поетът и художник, Данте, който плаче без да се крие, който ходи бос и обича дърветата. Пленен от харизмата му, Ари открива начин да излезе от черупката, която сам си е изградил, и да се научи на най-важното – да обича себе си и да се остави да бъде обичан.
Ари и Данте потеглят на ново пътешествие през един свят, който никой от двамата не познава. Свят, който често е враждебен и чужд за тях и в който те не се вписват напълно. По пътя си преживяват бури, срещат изпитания и се научават да се борят с тях.
Защото бурите… те се раждат в океана на света. И понякога да се гмурнем с главата надолу във водите му, е единственият начин да усетим живота в пълната му красота и сила.
В „Аристотел и Данте се гмурват във водите на света“ любовта на Бенджамин Алире Саенц към героите, които е сътворил, се усеща във всяка страница. Тази съвременна класика за юноши изследва отблизо непрекъснатото пътуване, пред което всички сме изправени, и засяга общочовешкия стремеж да останем верни на себе си.
Емоционален, автентичен и истински докосващ, това е фин разказ за предизвикателствата на съзряването, трепетите на сърцето и онази непонятна и така търсена дума – „любов“.
Виж още:
Из „Осъдени души“ от Димитър Димов
