Александър Дюма-баща надарява с плът и кръв над 35 000 герои, но малцина от тях са блестящи като лейди Хамилтън, която чрез неговото перо представя своите спомени.
Самият автор пише през 1851:
„О, прекрасна и съдбоносна Ема Лайона! Кой историк ще се осмели да бъде Тацит на вашия живот? Кой поет ще се осмели да стане Ювенал на вашите страсти? Любимка на кралица Каролина! Господарка на чувствата на адмирал Нелсън!”
Десет години по-късно Дюма приема предизвикателството, което е отправил сам на себе си, и ни пренася в Англия от ХVІІІ век и в неаполския двор на Бурбоните по време на Великата френска революция.
Като разкрива по великолепен и неповторим начин психологията на своята героиня, той дава неоспоримо доказателство, че е не само роден разказвач, но с право се нарежда сред най-забележителните писатели на всички времена.
Заплетени интриги, сложни политически перипетии и зловещи революционни събития, на чийто фон се вихрят бурните любовни страсти на Ема Хамилтън – накратко, роман, който се чете на един дъх.
Нейната невероятна и трагична съдба, която я издига до блестящите дворци на властелините на света и не по-малко рязко я хвърля в мрачните бездни на порока и нещастията, представлява огледало на една забележителна епоха, когато си отива един свят на чест, слава и достойнство, а самата Ема става жертва на студената пресметливост и неблагодарността на същите тези властелини, от които толкова се е възхищавала и към чиито блестящи дворци се е стремяла…
Виж още:
Из „Певицата взема властта“ от Иво Сиромахов
