Из „Когато Господ беше българин“

2

Европейският шампионат през 1992 г. е вододел между Италия’90 и САЩ’94. Едно първенство, което се помни преди всичко с изненадващия триумф на Дания, довел до рухването на футболни митове. Малко или много Евро’92 оказва влияние върху основните съперници на България по пътя към американския мондиал – Франция и Швеция. Затова нека се спрем за кратко върху представянето на тези два отбора на финалите. През 1958 г. френската селекция на Албер Батьо пристига в Скандинавия без много шум, а на летището в Стокхолм става ясно, че всеки един от „петлите“ носи въдица в своя багаж. Предстои световното в Швеция. Французите са туристи, гърмят веднага медиите. Накрая обаче „сините“ се завръщат в Париж като трети в света, вкарвайки общо 23 гола под овациите на публиката.

След 34 години се случва обратното. „Петлите“ заедно с Англия се превръщат в голямото разочарование на Евро’92. Докато Христо Стоичков си почива на Канарските острови, френският капитан Жан-Пиер Папен бере голям срам със съотборниците си по шведските стадиони. Всъщност носителят на „Златната топка“ е единственият от Франция, оставил някаква следа на финалите – два гола. В първия двубой срещу домакините Жи-Пе-Пе изравнява резултата с майсторско попадение. Срещу Англия „сините“ отново не стигат до успех, като при последния съдийски сигнал Папен куриозно вдига победоносно ръце.

В решаващия мач с датчаните Мишел Платини излиза само с двама в полузащитата – Дешан и Жан-Филип Дюран, заради което после е критикуван. Равенство също върши работа на французите, но с 2:1 Дания им къса билета за полуфинала. В тази среща Папен удря грозно с лакът в лицето датски бранител, но дори не е отсъден фаул. Платини предусеща провала и още след хикса с англичаните казва, че се извинява на феновете за френската продукция. Въпрeки че от март 1989 г. до февруари 1992 г. Франция няма загубен мач, треньорът жегва футболистите си с твърдението, че му липсва силен изпълнител в средата на терена. „Ако имах Марадона или Шифо, щях да знам какво да правя“, оплаква се Платини. Напук на прогнозите, Франция напуска Евро’92 безславно.

При „тре крунур“ положението е различно. Играчите на Томи Свенсон нямат сериозна цел пред себе си – това е първо участие на шведите на европейско първенство. Споменът от фиаското на Мондиале’90 е все още пресен и никой не слага домакините в големите сметки. Равенството с Франция на откриването е последвано от две победи, които пращат Швеция на полуфинал срещу световния шампион Германия. Заради натрупани картони аут за важния сблъсък е халфът Стефан Шварц, който обаче показва самочувствие: „Няма проблем, защото, пропускайки мача с германците, със сигурност ще играя на финала“. Шведите губят с 2:3 от Бундестима, но са аплодирани от всички. Отличен шампионат записва Томас Бролин, който бележи три попадения и се нарежда сред голмайсторите. „Стигнахме до четворката на Европа, което е страхотно постижение. Две седмици аз и футболистите ми се чувствахме като герои – благодарим за подкрепата! Сега вече отправяме мисли към САЩ’94. Няма да ни е никак лесно. Чакат ни трудни срещи с Франция и България. Христо Стоичков е един от най-силните нападатели в света“, казва Томи Свенсон. Фитилът на шведския отбор вече е запален.

Междувременно българското футболно лято не минава безинтересно, като тук-там отново се стига до полуистини и разправии. Цели 224 професионални футболисти са включени в публикуваната от БФС трансферна листа, като например „Хебър“ обявява 14 играчи за продан. Един от напечените летни случаи е на „Герена“, където пристига „орлето“ Емил Мицански. От „Ботев“ (Пд) обаче изкарват предварителен договор с полузащитника, подписан още през 1991 г., и заявяват, че ще се откажат от него срещу 50 000 в зелено. И понеже още сме в лятото на 1992 г., да кажем, че преди европейските финали „Левски“ отправя запитване за вратаря Дмитрий Харин. Става дума за $70 000, но в крайна сметка не се стига до трансфер на руснака в София. През декември „Челси“ плаща £400 000 за Харин, който е вдигнал цената си на европейското.

За есенната сесия от световните квалификации трябва да загреем с контроли срещу Мексико и Турция. Става ясно, че ще хвърлим тежката артилерия срещу „ацтеките“, а мачът с комшиите ще е за момчетата от „А“ група плюс представителите ни в турския шампионат. В българския лагер цари отлично настроение преди проверката с мексиканците. Трикольорите са настанени в хотел „Монтана“ над Симеоново и на пръв поглед всичко е идеално. Ден преди да излязат на терена, повечето наши национали хапват шоколад и беседват помежду си на сянка, докато Наско Сираков и Ники Илиев играят бадминтон. На 19 август 1992 г. България прави 1:1 с Мексико на стадион „Васил Левски“. Начело на гостите е легендарният Сезар Луис Меноти, спечелил световната купа с Аржентина 14 години по-рано. След дълго отсъствие в националния отбор се завръща Божидар Искренов, играл за последно с екипа на „лъвовете“ през 1989 г. Срещата не започва добре за нашите и в 11-ата минута Еспиноса праща топката зад Михайлов. В 37-ата минута обаче Стоичков вкарва един от най-красивите голове в своята кариера. Реализаторът на „Барселона“ копва технично топката и тя се спира във вратата на Хорхе Кампос – 1:1. След това обаче Папагала спасява дузпа на Камата, което вбесява публиката и тя започва да освирква българина.

В 69-ата минута се случва нещо, което засенчва брилянтното попадение на Стоичков и се коментира с години. Илиан Илиев влиза на мястото на Христо, който изглежда ядосан. Прибирайки се в тунела, звездата аплодира за кратко феновете, като немалко от тях му отвръщат със същото. След това Камата сваля фланелката си и точно преди да влезе в тунела, я хвърля в публиката. Гръмва скандал! Оттук тръгва и един мит – започва да се твърди преувеличено, че Стоичков захвърля националната фланелка на пистата. Отново се сипят обвинения към суперзвездата на „Барса“, че не се раздава както трябва в държавния тим. Впрочем Ел Булгаро Феномено тъкмо е продължил своя договор с каталунския гранд до лятото на 1996 г. В Испания изкарват и годишната заплата в песети на българския ас – около милион и половина в щатска валута. След двубоя с Мексико Ицо е бесен: „Не мога да разбера аз тази публика! Да дойде специално на стадиона, за да ме освирква… Нейна работа! Ако мачът беше в събота, знаете ли кога щях да дойда? Повече в София не искам да играя“. Той отива още по-далеч в интервю по БНТ, в което споделя, че е дошъл за мача „само заради треньора Пенев“ и че „левскарите не могат да ми простят, че Гунди не е могъл да стане европейски шампион“. Стоичков не спира дотук и изказва съмнение в качествата на предишните поколения български национали. Още на другия ден някои ветерани му отвръщат от вестникарските страници, като например легендарното крило на „Левски“ Цветан Веселинов.

Димитър Пенев пък не показва строгост спрямо каталунската кама и обявява, че няма шанс световната квалификация с Франция да се играе в различен град от София. Емил Костадинов не обръща внимание на скандала: „Спокойно, нормално е да не сме във форма по това време на годината. Срещу Франция няма да има засечка“. Оптимист е и Иво Йорданов: „Липсваше концентрация. Срещу французите обаче няма да имаме проблеми! Забравете“. Искренов е лаконичен: „Завръщам се в националния отбор след дълго отсъствие, но въобще не мога да кажа, че се чувствам неуютно. Където и да играя, ми е уютно. Дали ще играя срещу Франция? Няма проблем, решава Пенев“. На трибуните на „Васил Левски“ е и френският помощник-треньор Еме Жаке: „Това, че българите играха слабо срещу Мексико, не значи нищо. България имаше лош ден“.