www.nadvecher.com Четящите в България под един покрив
Свързани статии
Има ли по-добро чувство за един любител на четенето от това намери нещо качествено сред куп преоценени книги? Едва ли, но вероятно много от нас са го изпитвали през годините. Кой каза, че хубавата книга задължително трябва да е с двуцифрена стойност? Времената на изобилие могат да ни осигурят понякога качество на нищожна цена. Именно така „Комо“ на Сърджан Валяревич попадна сред стилажа с останалите ми книги, чакайки търпеливо своя ред.
Книгата на белградския писател ни отвежда мислено в Италия, където в продължение на 30 дни главният герой, получил неочаквано и за себе си Рокфелерова стипендия, се наслаждава на коренно противоположен живот спрямо този в родината му. Уиски от суртринта, приятни разговори в задушевна компания, нови приятели, шляене по баровете и флиртуване с представители на нежния пол, сякаш предопределят етикета на Валяревич, нареден от критиците до имена като Чарлс Буковски, Шерууд Андерсън, Селинджър.
Романът „Комо“ представя по изключително лек начин един кратък, но съдържателен откъс от живота на писателя, получил възможността да твори край селището Беладжо, разположено на брега на живописното езеро Комо. Още от самото начало обаче става ясно, че неговият избор за живот на Апенините е съвсем различен от това да твори. Вместо това той се отдава на един спокоен живот, събирайки обаче истории за цял живот, които по-късно ще осигурят солта и пипера в романа. Що се отнася до фабулата, не се случва нищо особено – един писател, който в този момент не пише нищо, се е озовал в среда, която не е негова, в идиличен край – различен от размирния Белград, откъдето пристига, среща различни хора, разхожда се, пие и размишлява. И това е главно всичко. Но този минимализъм, с който е описано ежедневието, навид случайното и незаинтересувано докосване до различни теми и отношения между хората, не оставят читателя равнодушен и той не затваря книгата докато не стигне до последната страница.
