www.nadvecher.com Четящите в България под един покрив
Свързани статии
Дебютният роман на най-добрия съвременен юрист сред писателите – Даниел Вълчев, (все още) по-познат като декан на Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – влезе в читателските дневници на хиляди български читатели, а след успеха му дойде време на официалната премиера на изданието.
Премиерата на „Неделният продавач на книги“ или публичната защита на „дипломната работа по писателство“ на изявения юрист събра над двеста души на шестия ден от месец десети на бурната 2022 г. на последния етаж в Национална галерия Квадрат 500, където журналистът и приятел на словото Константин Вълков въведе публиката в тайнствения свят на романа с поредицата си от проницателни въпроси.
„На първо място, за да бъдеш добър писател, трябва да бъдеш и добър читател, на второ място да си вдъхновен и на трето място, трябва да правиш нещата с лекота“, сподели Вълков и обеща на присъстващите, че в следващия час ще им разкрие повече за вдъхновенията и стила на писане и четене на проф. Даниел Вълчев.
Талантливият актьор Николай Ишков плени публиката с изразително прочетен откъс от творбата, а веднага след това „тежката дума“ става ли романа за четене се падна на проф. Амелия Личева и писателят Владимир Зарев.
Проф. Личева увери, че изданието притежава „това което прави една литература важна, голяма, тя говори не просто на българина, тя говори на човека от днешния ден.“ И допълни, че „езикът на Даниел Вълчев е литературен в най-добрия смисъл на думата. Той наистина е успял да се опази от клишетата и да бъде език, който е много гостоприемен за читателя.“
Писателят Владимир Зарев бе подготвил специална реч по повод събитието и сподели своя прочит на „Неделният продавач на книги“ като „една от онези книги, изпълнени с необикновени смисли за цялото ни човечно съществуване.“ Той се обърна към онези читатели, които все още са нямали удоволствието да прочетат книгата и подчерта: „Когато прочетете текста, вие ще усетите, че Даниел Вълчев не само опитва да проумее за себе си, а се опитва да обясни света – да се досети за цялостната му необятност.“
След високите оценки, които получи творбата, дойде време и за разкриването на тайните на „тесаракта“ на „Неделният продавач на книги“. Константин Вълков успя в блиц формат от 60-минутен разговор да провери познанията на автора върху написаното от него.
„За мен е много важно литературата, киното, театъра да не са декоративни, да не са еталонни, а да бъдат интересни, живи.“, подчерта самият Даниел Вълчев и насочи посетителите към среща на 45-та страница на романа.
„Неделният продавач на книги“ е книга, която трудно може да се представи с няколко изречения. По някакъв начин, това е книга за книгите, за онова, което прочетеното оставя у нас, и така участва в създаването и подреждането на нашата вътрешна лична библиотека.
По своя жанр „Неделният продавач на книги“ е роман. Фабулата е внимателно изградена около постепенното разкриване на една загадка – изчезването на брата на героя-разказвач. Липсващите книги от домашната библиотека се появяват една по една, събуждат различни спомени и водят героя през извивките на повествованието.
Образите са интересни, грижливо представени и развиващи се до самия край – приказлива съседка и нейната внучка – тийнейджър, възрастен учител по математика, млада полицайка и малката й дъщеря, дете с аутизъм, православен свещеник, жена с необикновени способности в алианско село. И всичко това, пропито от тайнственото присъствие на безлик продавач на книги, който се появява само в неделите.
В книгата е забъркана една възбуждаща въображението смес от литература, наука, философия и случки от ежедневието – от Лермонтовия Печорин до уравненията на Курт Гьодел, от Умберто Еко до принципа на Хайзенберг и от Малкият принц до котката на Шрьодингер. Възвишеното и всекидневното, сериозното и ироничното, суровото и лиричното по един естествен начин се свързват в една точка – уважението към вечния обречен стремеж на човека да се съизмерва със своя Създател.
Тези, които са чели разказите на Даниел Вълчев, едва ли ще се учудят, че книгата се чете на един дъх. И, както може да се очаква, оставя елегантен и красив послевкус, който не бърза да те напусне.
