Спокойно може да кажем, че знаем за Весела Прошкова, откакто знаем за Стивън Кинг. Причината е, че тя е основният и най-добрият преводач на произведенията на Краля, на български език. А той е наш голям любимец!
С Весела Прошкова се запознахме преди години, след обикаляне на щанда на издателство “Плеяда” – пореден наш “лов” за книги на Краля на ужаса. Тя винаги е отворена за разговори, изключително любезна и ние много обичаме да беседваме с нея на книжни теми.
Прошкова обаче не превежда само Стивън Кинг. Нейната работа е свързана с произведения на Марио Пузо, Тенеси Уилямс, Едгар По, Ейми Гътман, Нора Робъртс, Джудит Кранц, Сара Адисън Алън, Уинстън Грум, Джак Кърли, Анди Андрюс, Никълъс Спаркс, Лорън Уайзбъргър, Катрин Стоун, Ниам Грийн, Патриша Хайсмит, Миранда Дикинсън, Артър Милър, П. Г. Удхаус и други. Уважението към нея, съчетано със страхотната й преводаческа работа и огромните й познания в сферата на книгите, ни накараха да я потърсим за блиц интервю. За нас беше истинско удоволствие г-жа Прошкова да отговори на нашите въпроси!
– Книгата, която никога няма да забравите?
– Никога няма да забравя „Гробище за домашни любимци“ от Стивън Кинг. Мнозина (включително самият Кинг) я смятат за ужасяваща. Тук, мисля, е мястото да кажа, че Кинг несправедливо е определян само като автор на романи на ужаса. Хорърът, доколкото присъства в ранните му произведения, е само фон, на който се очертават сложни човешки взаимоотношения. Защо „Гробище за домашни любимци“ е незабравим роман? Кинг го е казал в „Особени сезони“: „Запомни, приятелю. Надеждата е опасна. Надеждата може да те докара до лудост.“ Какво е да обичаш толкова силно, че да си готов да направиш невъобразимото, за да запазиш скъпото същество? Роман за надеждата, която никога не умира – ето затова го харесвам.
– Книгата, която обичате от дете?
– Въпросът е леко подвеждащ. Като дете (че и до днес) обичам романите за деца от Кестнер, „Пипи Дългото чорапче” и т.н. По-късно обикнах „Мъртвата зона“. Защото излиза, че е пророчески роман. Както и „Студеният дом“ от Дикенс. Съответно и „Черният дом“ от Кинг, защото са свързани до известна степен.
– Книгата, която не дочетохте?
– Няма книга, която не съм дочела. Дори най-скучната. Почти до края се надявам, че може да ме увлече. Може би от уважение към автора…
– Книгата, която ви е карала да се смеете?
– „Форест Гъмп“ и продължението й – смяла съм се със сълзи.
– Книгата, която ви е трогнала до сълзи?
– Отново „Форест Гъмп“ – по-трогателна и същевременно човешка история е трудно да се напише.
– Книгата, която ви е уплашила до смърт?
– Съжалявам, но няма книга, съдържанието на която да ме изплаши. Може би тук трябва да посоча творбите на Лъвкрафт, обаче и те не ме плашат до смърт. Бих казала, че има книги, които оставят у мен неприятно усещане, нищо повече.
– Книгата, която бихте препрочели?
– Трудно ми е да изброя книгите, които и до днес препрочитам. Зависи от моментното ми настроение. Разбира се, романите на Кинг са на първо място, защото в тях винаги откривам по нещо ново, пропуснато при предишния прочит.
– Книгата, която си купихте последно?
– Купих си новото издание на „1984“ от Оруел, преведена от Весела Еленкова. Защото ми се струва, че тя най-успешно от всички „нови“ преводачи е разтълкувала посланието на автора.
– Любим литературен положителен и отрицателен герой?
– Любим положителен герой (с уговорката, че при него нещата не са черно-бели) – Роланд от поредицата за Тъмната кула. Отрицателен – господин Гонт от „Неизживени спомни“. Всъщност Роланд е трагичен герой. Господин Гонт е съвременен Луцифер – образ, разработван от Кинг в множество негови произведения.
– Любим автор?
– Любим автор… Затруднявам се да отговоря. И все пак ще посоча Стивън Кинг, защото е многолик автор, каквито са и героите му.
– А кои са топ 5 любими книги на Весела Прошкова?
– Тук вече ме хванахте натясно. Все пак ето:
1. „Нощна смяна“, „Гробище за домашни любимци“, „Всичко е съдбовно“, „Възкресяване“, „То“ – Стивън Кинг (б.а. Няма как най-добрата преводачка на Стивън Кинг на български да даде по-малко от пет негови книги като любими! 😉
2. „Легенда за Сан Микеле“ – Аксел Мунте
3. „Изкупителна жертва“ – Дафни дю Морие
4. „Дванайсетте стола“ – Илф и Петров
5. „Моята автобиография“ – Бранислав Нушич
Г-жа Прошкова даде и кратко мнение за нашия сайт, за което й благодарим от сърце и се радваме, че проектa Nadvecher.bg допада на капацитети като нея:
“Nadvecher.bg – сайт и форум, които за нула време набраха скорост, и то с основание – заради възможността всеки да изкаже мнението си, заради похвалната инициатива за набиране на книги за библиотеки, заради хъса, с който работят администраторите! Препоръчвам горещо!”
Търсете “Лейла” от Колийн Хувър
Вечната реч на Чарли Чаплин
