Добре де, как може да е толкова добър тоя Бакман! Понякога чета и се чудя как някой може да е толкова лош писател. Понякога изпадам в ступор, колко добри писатели са някои. С Бакман е второто. Това е едва втората ми книга на Бакман след “Човек на име Уве” и определено започвайки да чета бях сложила летвата високо. И се притеснявах дали няма за пореден път да се разочаровам от големи очаквания. Стара точно обратното. Мисля да си взема всички книги на Бакман и да ги прочета. Възвърнах си и вярата в скандинавската литература след “100-годишният старец”.
Ама, започнах от края, дай се да върна в началото, с духа на написване на книгата.Много, наистина много от книжните (англоговорящите) влогъри в YouTube, които следя, говорят за новата книга на Фредрик Бакман, “Тревожни хора”. Корицата на българското издание е малко странна, и ми напомня на един привидно “непонятен кадър” от “Сиянието” на Кубрик, който всъщност в романа на Стивън Кинг е доста добре описан.
А книгата?
Книгата ме разплака, разсмя, накара мен да се замисля и да се влюбя във всеки един герои от книгата. Невероятно е умението на Бакман леко и простоватично да започне описването на хората като плоски огледала и след това да започне да наслагва пласт след пласт емоции, вярвания, страхове, желания, табута върху тях, подобно на играта, която играехме като деца, да насочиш огледало срещу огледалото и да изтъпнеш от безбройните пъти, които те има отразен сам в себе си. Сякаш гледаш непознат. Бакман е страхотен познавач на човешката душа и това си пролича за пореден път. Беше удоволствие и чест да прочета тази книга, която е сред любимите ми през 2020г.
Защо Чарлз Буковски е моят №1
Автобиографията на Тоти излиза на български през 2021 г.
