Чарлз Буковски е най-известният пощальон сред писателите и най-добрият писател сред пощальоните. Някой ще кажат беше, но не съм чел в последно време нищо поне толкова добро и въздействащо от друг, отговарящ за писмата. А Буковски, мамка му, той е друга бира. И епитетът е точно на мястото. Отричан от едни и обожаван от други, такъв бе американският поет, изживял своя бурен живот през XX век, преди да поеме към онзи свят с бутилка в ръка през 1994 година. Но някак изпитвам нуждата да обясня гласно защо успя да влезе под кожата ми. В света на литературата има много автори, но всеки си има своя №1. Е, моят е авторът, който се крие зад героя Хенри Чинански.

Първият ми досег с Чарлз Буковски бе през 2014 година, когато едно мимолетно, но секси гадже, ми подари “Жени”. Може би е намеквала нещо, не знам, но ще съм й вечно признателен за две неща. Едното е тази книга. Благодарение на нея се сблъсках челно с гения Буковски. Безкомпромисният език е едно на ръка, но начинът, по който той подбира думите, описанията и лекотата, с която щрихова, трудно може да се намери аналог. Красотата на словота в най-чиста форма. Сякаш гледаш рейд на Лионел Меси, но на пишеща машина.

Буковски не е само цинизъм, но дори и тогава думите не са излишни в търсене на внимание. Всяко изречение е точно на място си и трудно може да бъде казано по-добре в сбита форма. А Буковски не обича дългите изречения. Защо обаче толкова хора харесват стила и творбите му? Обяснявам си го с това, че в свят, в който всеки иска да е велик и известен, неговият герой Хенри Чинански е анти-герой, загубеняк, който е наясно с това и не се срамува. Напротив, отдавна го е приел и не му пука. Чрез своите романи и разкази, той се превръща в перфектният учител по непокизъм, какъвто в днешно вреем почти липсва, защото се притесняваме за твърде много неща и все искаме още и още. А той ни учи, макар това да не е точният глагол, че можем и с малко, стига да знаем какво точно искаме. Той е доволен на няколко сварени яйца сутрин, за да му помогнат да изтрезнее, бири за вечерта, евтино уиски и таван над главата. Е, и някоя жена, дори не е задължително да е хубава.

Дори филмовото изкуство е безсилно да опише живота и творенията на Буковски. Има няколко опита, но не е същото. И все пак филмите „Barfly“ и “Factotum” са най-известните. Стават, но книгата винаги е за препоръчване. Ако си решен да опиташ от света на Буковски, то можеш да опиташ с “Жени”, “Поща”, “Най-красивата жена в града”, “Момче за всичко”.

Цитати:

„Лудите и пияниците са последните светци на тази епоха.”

И все пак жените – свестните жени – ме плашеха, защото те в крайна сметка искат душата ти, а аз исках да си запазя онова, което ми бе останало от моята.

Разберете ме. Не съм от този обикновен свят. Имам си лудост, аз живея в друго измерение и нямам време за неща, които нямат душа.

Кога свършва любовта, знаеш ли? Тогава, когато кажеш „свърши“, а в сърцето не почувстваш болка.​

Намери това, което обичаш и го остави да те убие.

Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински.

Страшна е не самата смърт, а начинът, по който хората живеят преди нея.

Когато лъжеш някой човек за таланта му само защото седи срещу теб, това е най-непростимата лъжа от всички, защото така го насърчаваш да продължи и в крайна сметка да провали целия си живот просто защото няма талант. И все пак повечето хора постъпват точно така – най-вече приятелите и роднините.

Спрях да търся Мечтаното момиче и започнах да се оглеждам за някоя, която поне не е пълен кошмар.​

Големият проблем на този свят е, че умните хора винаги са пълни със съмнения.

Никога не пиша през деня. Това е все едно да тичаш из мола със свалени дрехи. Всеки може да те види. През нощта… тогава всичко е в ръцете ти… това е магия.