След като преди няколко дни за пореден път се улових, че жално съзерцавам тухличките от поредицата за Хари Потър на рафта вкъщи и с обич прекарвам ръка по гръбчетата, вече нямаше място за никакво съмнение – настъпило беше време за малко магия! И понеже така и не се научих да препрочитам, реших да видя най-сетне какво е сътворил Мартин Колев.
Оказва се, драги, че София била един доста магичен град! Излиза, че в столицата наред с нас живеят зорници, здрачници, че дори и мъглици. Зорниците ненавиждат здрачниците, здрачниците направо презират зорниците, но когато един ден магьосници и от двете фракции започват да изчезват безследно, а маг-милицията е безпомощна (каква изненада), нашите герои нямат друг избор, освен да си подадат ръка и да се изправят заедно срещу неизвестния враг. А в центъра на тази битка е младият Бриян, наскоро пробуден магьосник с оранжев хамстер в джоба, който бързо трябва да порасне, ако иска да помогне на приятелите си и сам да остане жив.
Прекарах чудесни четири дни в компанията на “Софийски магьосници”. Историята е интересна, макар и не много оригинална, но талантливо и премерено разказана. Всичко е на мястото си, няма нищо излишно, краят нашепва за предстоящо продължение, но романът е цялостен и завършен. Много харесах бележките под линия, от които могат да се научат всякакви прелюбопитни неща – какво е шокиращ шоколад, как да разпознаем плагиатските плодове, как да използваме шапките за косопад, защо тази книга няма книгоразделител…Но най-много от всичко харесах хамстера Морков – той категорично е най-очарователният литературен домашен (май е по-правилно да се каже джобен) любимец, който някога съм срещала!❤️
Ако и вие като мен имате нужда от магия в това снежно време – “Софийски магьосници” ще ви стопли, ще ви усмихне и ще ви убеди, че и ние има какво да дадем на света. Мартин Колев има огромно “Благодаря!” от мен и чакам с нетърпение продължението.
