www.nadvecher.com Четящите в България под един покрив
Свързани статии
Любимите книги на Педро Паскал
Още в сериала ,,Игра на тронове” харесахме актьорската игра на Педро Паскал. Черешката на тортата обаче главната му роля в екранизирането на любимата ни игра „The Last of Us“. Симпатиите ни към него ни накараха да се поровим в Интернет за неговите любими книги, които ще споделим и на нашите читатели. За съжаление една от тях няма български превод, но останалите могат да бъдат намерени и прочетени. С тази статия те предизвикваме да прочетеш заглавията, препоръчани от Педро Паскал! Предизвикателството отправено!
„Майсторът и Маргарита“ от Михаил Булгаков
Един ден Дяволът отива на посещение в Москва, за да проучи как се развива човечеството и как му се отразява съветския строй. С помощта на своята свита – двама демони, млада вещица и огромен черен котарак – той си прави с гражданството фантасмагорични шеги и го подлага на смеховити изпитания. Когато напуска земята, психиатричните заведения са пълни, а силите на реда са в смут…
Близо две хиляди години по-рано, в Юдея, римският прокуратор е принуден да потвърди смъртната присъда на един беден скитник философ, който изповядва странното убеждение, че всички хора са добри…
Един московски историк пише роман за Пилат Понтийски и среща голямата, непобедима и извънвременна любов…
Романът се развива, редувайки 2 паралелни повествования. Действието на първото се развива в Москва през 1930-те год., а второто е авторския поглед на Михаил Булгаков към събитията в Евангелието и по-точно към съда над Иисус Христос (в романа наречен Йешуа Ха-Ноцри, препратка към Иисус от Назарет) и неговата екзекуция. Редом с това „московското“ повествование има още няколко причудливо преплитащи се сюжетни линии.
„Сто години самота“ от Габриел Гарсия Маркес
Не е възможно да се опише това произведение в няколко реда. Книгата е пълна със събития, житейски и обществени случки, страсти и подробности. Героите в нея са много и поведението им е най-разнообразно. Има и много хумор, както и много прочути изречения, които ще останат завинаги в световната литература, заедно с целия роман. В него е и Хосе Аркадио Буендия, който се опитва да направи с дагеротип снимка на Господ, и Ремедиос красивата, която чак мирише на любов, но от личността ѝ Природата е изрязала напълно любовта и секса, и всепомитащата страст между Амаранта Урсула и Аурелиано, и още много неща. Въобще това е книга за нещо много голямо от неговото начало до края му. Романът е много жизнен, но не е жизнерадостен, и е много красив, но не е сладникав. Досега творбата е имала три издания, през 1971, през 1978 и през 1979 година. Сега е проверена изцяло, допълнена е с липсващите пасажи, езикът и граматиката ѝ са осъвременени и е такава, каквото я е написал Гарсия Маркес по неговия неповторим начин.
„Франи и Зоуи“ от Дж. Д. Селинджър
Въпреки яркото слънце времето в неделната сутрин беше такова, че пак трябвате да се обличат палта – не можеше да се ходи по сако, както беше през цялата седмица и както всички се надяваха да се задържи за големия уикенд, уикенда на мача с Йейл. От двайсет и няколкото младежи, очакващи на гарата своите момичета да пристигнат с влака в десет и петдесет и две, отвън, на студения открит перон, чакаха не повече от шест-седем души. Останалите, гологлави, пушеха на малки групички – двойки, тройки, четворки – в отоплената чакалня и разговаряха помежду си с такъв нетърпящ възражение академично-догматичен тон, като че всеки от тях на свой ред изясняваше веднъж завинаги някакъв извънредно спорен въпрос, който останалият, извънуниверситетски свят бе обърквал и заплитал, умишлено или не, векове наред.
Лейн Коутъл, облечен в шлифер „Бърбъри“ явно с вълнена подплата, беше едно от онези шест-седем момчета вън, на открития перон. Или по-скоро, хем беше с тях, хем не беше. От десетина и повече минути той нарочно се беше отдръпнал по-далече, за да не го заговарят, и стоеше облегнат на сергията с безплатни четива на дружество „Християнска наука“, пъхнал ръцете си в джобовете на палтото, защото нямаше ръкавици. Беше с червеникаво-кафяв кашмирен шал, който се бе измъкнал от яката и почти не го пазеше от студа. Изведнъж Лейн разсеяно извади дясната си ръка от джоба на палтото и понечи да оправи шала, но докато посягаше, размисли и бръкна под шлифера. Извади от вътрешния джоб на сакото си едно писмо и веднага го зачете с полуотворена уста.
Писмото бе написано – напечатано на машина – на бледосиня хартия. Изглеждаше измачкано и овехтяло, сякаш вече няколко пъти бе вадено от плика и препрочитано.
„Престъпление и наказание“ от Фьодор Достоевски
Определяна като шедьовър в световната литература и най-известната книга от пантеона на руската класическа литература, променила и повлияла на цялото съвременно изкуство и философска мисъл, присъстваща във всички списъци на най-важните книги на всички времена – това е „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски.
С преводи на над 170 езика Достоевски често е споменаван от най-великите мислители от цял свят като основно и огромно влияние върху тяхното творчество и работа. Айнщайн споделя, че Достоевски е по-важен от всеки негов съвременник в сферата на науката. Ницше пише, че това е единственият човек, от когото е научил нещо. Вирджиния Улф казва, че след Шекспир няма по-вълнуващ автор. Списъкът продължава с Чехов, Кафка, Джойс, Сартр, Хемингуей и много други.
Историята на бедния студент от Петербург Разколников, който се решава да извърши нещо ужасяващо и необратимо, вдъхновява множество интерпретации за кино, сцена, визуални изкуства и всевъзможни прочити на текста.
Възможно ли е Разколников да намери изкупление и да пречисти душата си?
Присъства ли човечността в заобикалящия го свят и какво представляват останалите герои около него?
„Друга държава“ от Джеймс Болдуин
Номиниран за един от най-обичаните романи на Америка в „The Great American Read“ на PBS. Това е роман за страстите – сексуални, расови, политически, художествени – който е зашеметяващ със своята емоционална интензивност и натрапчива чувственост, изобразяващ мъже и жени, чернокожи и бели, лишени от маските си за пол и раса от любов. Болдуин прониква в най-добрите и най-лошите намерения на либерална Америка в началото на 1970-те години.
Заглавна снимка: www.esquiremag.ph
