Из „Дръж се здраво“ от Харлан Коубън

Пръстите на Мариан обвиваха третата ѝ чаша текила, а тя все още се дивеше на безкрайната си способност да разруши и последната капка добро в гадния си живот. В този миг мъжът до нея се провикна:

– Слушай, сладурано: креационизмът и еволюцията са напълно съвместими.

Слюнката му се приземи на врата ѝ. Тя направи гримаса и хвърли кос поглед към онзи. Мустакът му бе буен като на звезда от порнофилм от седемдесетте години. Седеше от
дясната ѝ страна. От лявата ѝ бе свръхизрусената блондинка с чупливата сламена коса, към която бе насочена предизвикателната му закачка. Мариан бе нещастната мръвка в средата на неудачния им сандвич-свалка.

Реши да не им обръща внимание. Втренчи се в чашата си, сякаш бе диамант, който можеше да свърши работа за годежния ѝ пръстен. Или пък бе начин да разкара мустакаткото и сламенокоската. Не се получи.

– Ти си луд – рече Сламенокоска.

– Изслушай ме.

– Добре, цялата съм в слух. Но това не значи, че не си луд.

– Искате ли да си сменим местата, че да седнете един до друг? – попита Мариан.

Мустакът положи ръка върху нейната:

– Чакай, госпожице, искам и ти да чуеш.

Мариан се канеше да възрази, но реши, че е по-лесно да си затрае. Върна погледа си към напитката.

– Окей – каза Мустакът. – Нали си чувала за Адам и Ева?

– Разбира се – отвърна Сламенокоска.

– И вярваш ли на тая история?

– Онова, дето той е първия мъж, а тя – първата жена?

– Точно тъй.

– Никак. А ти?

– Вярвам, разбира се. – Потупа мустака си, сякаш бе малък гризач, нуждаещ се от утеха. – Според библията точно така е станало. Първо е създаден Адам, а после, от реброто му – и Ева.

Мариан отпи. Пиеше по няколко причини. В повечето случаи заради купона. Сума ти пъти бе попадала на места като сегашното, в търсене на запознанство, което евентуално да прерасне в нещо повече. Тази вечер обаче мисълта да си тръгне с някой мъж просто не я вълнуваше. Пиеше, за да се упои, и по дяволите, ако не стане. Само да се отпуснеше, и безсмисленото бърборене щеше да я разсее. Да потуши болката.
Объркала бе всичко.

Както винаги.

През целия си живот бе бягала с пълна сила от всичко добродетелно и благоприлично и бе търсила следващата непостижима наркоза – едно постоянно състояние на скука, накъсвано от патетични еуфории. Съсипала бе нещо хубаво, а сега, като се опита да го възстанови, Мариан пак се бе осрала.

Навремето гледаше да не причинява болка на други, освен на най-близките си – един вид затворено общество от най-обичаните ѝ хора, жертви на емоционалното осакатяване, което им нанасяше. Но сега, благодарение на възникналата напоследък смес от идиотщина и егоизъм, вече можеше да добави към списъка на жертвите на марианското клане и напълно непознати.

И тя не знаеше защо, но да наранява непознати ѝ се струваше по-лошо. Така или иначе онези, които обичаме, най-много ги боли от нас, нали? Но да причиняваш страдания на
невинни хора е лоша карма.

Мариан бе разрушила вече един живот. А може би и повече. Защо? За да защити детето си. Така поне си мислеше.

Тъпачка.
– Окей – рече Мустакът, – Адам роди Ева, мисля, че така пишеше.

– Сексистки простотии – отвърна Сламенокоска.

– Но това е Божието слово.

– Което науката е опровергала.

– Чакай малко, госпожице, изслушай ме. Това тук е Адам – протегна напред дясната си ръка, – а това – Ева. – Протегна и лявата. – Имаме и Едемската градина, нали така?

– Така.

– Адам и Ева значи имат двама сина, Каин и Авел. После Авел убива Каин.

– Каин убива Авел – поправи го Сламенокоска.

– Сигурна ли си? – Смръщи замислено чело, после тръсна глава. – Както и да е. Но единият от тях умира.

– Умира Авел. Каин го убива.

– Сигурна ли си?

Сламенокоска кимна.

– Окей, остава ни значи Каин. И това поражда въпроса: с кого се е сношил Каин? Щото единствената налична жена е била Ева, и то доста поостаряла. Та как точно е продължил човешкият род?

Мустакът млъкна, сякаш очакваше аплодисменти. Мариан отчаяно завъртя очи.

– Схващаш ли къде е дилемата?

– Може пък Ева да е имала и друго дете. Момиче.

– Тогава трябва да е правил секс със сестра си, така излиза – контрира Мустакът.

– Че защо не? В онези времена е било всеки с всеки, нали така? Щото Адам и Ева са първите. Няма начин да не е имало някакво ранно кръвосмешение.

– Не – отсече Мустакът.

– Що не?

– Библията забранява кръвосмешението. Отговора ни дава науката. Именно това искам да кажа. Науката и религията наистина могат да съществуват съвместно. Всичко опира до теорията на Дарвин за еволюцията.

Сламенокоска изглежда наистина се заинтригува:

– Как така?

– Ами, помисли си. Според всички тези дарвинисти, ние от какво сме произлезли?

– От приматите.

– Точно така: някакви си там маймуни. Та Каин, значи, е пропъден и се скита сам-самичък по прекрасната ни планета. Следиш ли ми мисълта?

Мустакът потупа Мариан по ръката, да е сигурен, че тя го слуша.

Тя бавно се извърна към него. Махни тоя порно мустак, мина ѝ през ума, и може и да ми харесаш. В крайна сметка само вдигна рамене:

– Следя я.

– Чудесно. – Усмихна се оня и повдигна вежда. – А Каин е мъж, нали?

– Така е – направи опит да се върне в разговора Сламенокоска.

– С нормални мъжки пориви, нали?

– Нали.

– Та скита си той насам-натам и усеща как го перва хормонът. Естественият нагон. И както минава един ден през някаква гора – нова усмивка, ново потупване на мустака,
– Каин среща една привлекателна маймуна. Или горила.

Или орангутанка.

– Ама ти на сериозно ли? – измери го с поглед Мариан.

– Абсолютно. Представи си само. Каин среща нещо от семейството на маймуните. Те са най-близки до човека, нали така? Пуска се на една от женските и става знаеш какво. – Събра безшумно дланите на двете си ръце, в случай, че не го бе разбрала. – От което приматката забременява.

– Ама че гадост – рече Сламенокоска.

Мариан направи опит да се върне към питието си, но мъжът отново я потупа по ръката.
– Не схващаш ли колко е логично? Приматката ражда полумаймуна-получовек.

Прилича по-скоро на маймуна, но с течение на времето човешкото надделява. Чат ли си? Воала! Еволюция и креационизъм в едно цяло.

Усмихна се, сякаш очакваше да му връчат златна звезда.

– Момент. Тука нещо не ми се връзва – каза Мариан.

– Значи Бог е против кръвосмешението, но не и против сношенията с животни?

Мустакатият я потупа покровителствено по рамото.

– Мъча се просто да ти обясня защо страдат от липса на въображение всички ония умници с дипломи по разните му там науки, които смятат, че религията е несъвместима с науката. Точно тук е проблемът. Учените само гледат през микроскопите. Религиозните само четат напечатаните думи. Многото дървета им пречат да видят гората.

Виж още

Откъс от „Колекционерът“ на Джон Фаулз

Когато тя беше във ваканция, можех да я виждам почти всеки ден, защото къщата им …