www.nadvecher.com Четящите в България под един покрив
Свързани статии
Безгранично въображение
Когато му открадват „Щастливият заек“, Уолт просто съсредоточава творческата си енергия върху новото положение и измисля Маус. Историята за Уолт и неговото алтер его Мики Маус е история за творческото решаване на проблеми.
Докато пътувал с влака от Ню Йорк към Калифорния, Уолт се изправил срещу несигурно бъдеще. Бил изгубил почти всичко и за пореден път му предстояло да започне отначало. В ума му обаче загубата на Осуалд била просто поредният проблем, който трябвало да бъде решен с помощта на творчество и въображение.
Тази част от историята на Уолт е донякъде забулена в тайнственост, така че е трудно да разберем кое е истината и кое е измислица. Според официалните източници Уолт обмисля замяната на Осуалд, докато се прибира от Ню Йорк, и си спомня мишката, която опитомява в студиото на „Лаф-О-грам Филмс“ в Канзас Сити. Този спомен го вдъхновил да създаде мишка на име Мортимър.
Лили харесала мишлето, но името Мортимър й се сторило претенциозно. Предложила име, което носело повече жизненост: Мики Маус. Още щом го чул, Уолт го одобрил.
Макар някои биографи на Дисни да се съмняват в автентичността на тази история, тя вероятно е основана на действителността. Само три години след дебюта на Мики Уолт публикувал статия в „Уиндзор Магазин“ в Англия.
Не споменава приноса на Лилиан, но говори за пътуването с влака:
Защо избрах мишка ли…? Принципно, защото ми трябваше малко животинче. Не можех да използвам заек, защото вече имаше такъв на екрана (става дума за Осуалд). Така че се спрях на мишка, понеже винаги съм мислил, че са много интересни малки създания. Първоначално мислех да нарека героя Мортимър Маус, но смених името на Мики, понеже звучеше по-приятелски… След като се прибрах от Ню Йорк, съчиних първата история.
Също през 1931-ва Уолт дава интервю за „Американ Магазин“. На въпроса кой или какво го е вдъхновил да създаде Мики Маус, Уолт споменава своя отдавнашен герой Чарли Чаплин:
Не мога да кажа как ми дойде идеята. Искахме друго животно. Вече имахме котка (има предвид котарака Джулиъс от „Комедиите на Алиса“). Мишката ми хрумна някак съвсем естествено. Чувствахме, че публиката – особено децата – обича животни, които са сладки и мънички. Мисля, че донякъде дължим идеята на Чарли Чаплин. Искахме нещо привлекателно и се сетихме за мъничко мишле, което да притежава част от меланхолията на Чаплин – малък герой, който се опитва да постигне най-доброто, на което е способен.
През 1934-та Уолт публикува втора статия в „Уиндзор Магазин“, в която разширява разказа си за пътуването с влака. Според статията той се качва на влака без представа какво ще му предложи бъдещето… и без идеи за нов герой:
Но бях ли сломен? Ни най-малко! Бях искрено щастлив. Иззад бедите и объркването се подаваше весела малка фигурка. Първоначално смътна и неопределена. Но започна да расте, да расте и расте. И накрая се появи – мишле. Палаво весело мишле… Когато влакът ми достигна Средния запад, вече бях облякъл мишлето с чифт червени панталонки с две огромни бели копчета, бях съчинил първия сценарий и всичко беше готово.
Някои изследователи на анимацията се съмняват, че Уолт действително е измислил Мики по време на онова пътуване. Но фактът, че Уолт разказва тази история в началото на 1931-ва, предполага, че това е повече от мит. Умът му винаги е кипял от идеи. Няма вероятност просто да е седнал във влака и да се е взирал в преминаващия пейзаж. Трябва да е бил зает да разрешава проблема.
Преди Ъб Айуъркс да почине през 1971-ва, той разказва малко по-различна версия.
Според нея, когато влакът спрял на „Пасадена Стейшън“ в неделя на 18 март 1928-а, Ъб и Рой били там заедно с двама лоялни асистенти, Лес Кларк и Джони Канън. Когато Уолт слязъл от влака, им съобщил:
– Изгубихме Осуалд, но всичко е наред – ще започнем нови серии с нов герой.
Освен това имал едно наум за аниматорите предатели.
– Дръжте тези момчета под око – казал им той, – дръжте ги заети. Не им оставяйте време дори да си обършат носовете. Работят за Чарли Минц, не за нас.
В стария договор оставали три епизода с Осуалд и Уолт искал нелоялните художници да ги завършат… а после да се отърве от тях.
Същата вечер Уолт свикал тайна среща в дома си на Лирик Авеню. Във версията на Айуъркс именно Ъб пръв предложил мишия герой по време на сбирката. Уолт харесал идеята и му възложил рисуването, а той самият щял да разработва историята.
––––––––
„Надявам се само никога да не губим от поглед едно нещо – това, че всичко започна с една мишка.“
Уолт Дисни
––––––––
Уолт решил да направи пародия на трансатлантическия полет на Чарлз Линдберг, извършен година по-рано. Съчинява история, в която смелото мишле си построява самолет, за да може да стане като героя си Линдберг. Разказал сюжета на Айуъркс, който рисувал последователни картинки (които приличат на вестникарска комикс поредица). Анимацията щяла да се казва „Планирай лудо“.
Макар според Ъб той, а не Уолт да е измислил мишката, приписва на приятеля си успеха на Мики. Ъб изгражда външния образ, но Уолт създава характера му и ръководи кариерата на мишока през следващите четири десетилетия.
Ъб е съгласен, че първоначалният план бил да кръстят мишката Мортимър и че Лили го е нарекла Мики. Макар Уолт да вижда Мики като Чарли Чаплин, Ъб си спомня, че геройствата на мишлето са вдъхновени от авантюристичния актьор Дъглас Феърбанкс. Синовете на Ъб, Доналд и Дейвид, заявяват, че баща им никога не се е възмущавал от успеха на Мики, нито е твърдял, че е негов създател. Често го били чували да казва: „Важно е онова, което Уолт направи с Мики, а не кой го е нарисувал“.
Рой Едуардс Дисни, синът на Рой Дисни, съжалява, че никога няма да разберем точната история за създаването на Мики Маус. „Толкова пъти е разказвана, че човек не знае кое е истина.“ Обаче е сигурен в едно: оригиналното име на Мики наистина е било Мортимър. „В частта за името съм съвсем убеден. Често съм чувал баща ми и Уолт да казват: „Слава богу, че не го кръстихме Мортимър!“.
Мълчаливият дебют на Мики
Има и друга история за кръщаването на Мики Маус, която включва актьора Мики Руни, и тази версия ми е разказана от самия него. Някои хора я приписват на свръхактивното му въображение, но съм сигурен, че Руни си вярва. Като дете актьор той започва да играе в поредица неми филми, основани на комикса на Фонтейн Фокс „Приятелите от Тунервил“. Всъщност майката на Руни законно променя името му от Джо Юл Младши на Мики Руни, така че малкото му име да съвпада с това на героя му, Мики „Самият той“ Макгуайър.
Мики Руни ми разказа, че е бил на седем, когато се е запознал с Уолт Дисни. Било време за обяд и Мики вървял към столовата в студиото. Минал покрай една отворена врата и видял мъж, седящ в кабинета си. Влязъл и се представил:
– Здрасти, аз съм Мики! Ти кой си?
Мъжът отговорил:
– Аз съм Уолт Дисни. Ела тук, Мики. Нека ти покажа нещо.
Руни се приближил. Уолт извадил лист хартия и молив и с няколко бързи замаха скицирал образа на мишле.
– Еха! – възкликнало детето. – Нарисувахте много хубава мишка, господин Дисни!
– Ще ти хареса ли да кръстя мишката на теб?
– Разбира се, обаче сега трябва да си тръгвам и да си взема сандвич с тон!
И Мики Руни излетял като куршум.
Тази история не е задължително да противоречи на версиите на Уолт или Ъб.
Наистина ние знаем, че Уолт не е кръстил мишката на Мики Руни. Но спокойно би могъл да е провел такъв разговор с малкия актьор, след като мишката вече била получила името си от Лилиан.
Историята на Руни напомня за друг разказ от редактора Норман Сторми Палмър. Един ден през 1953-та Сторми се разминал с Уолт в коридора.
– Здравей, Сторми – поздравил го Уолт. – Впрочем чу ли за следващия ни проект? Кръстихме филм на теб – „Сторми Чистокръвния“.
Дали Уолт и сценаристите наистина са нарекли филма на Сторми Палмър? Или просто Уолт е искал да накара Сторми да се усмихне? А ако е така, дали през 1928-а просто не е искал да развесели малкия Мики Руни?
Щом веднъж Мики Маус бил създаден, Уолт не оставил нищо на случайността. Дал на Ъб Айуъркс собствен кабинет, отделен от останалия екип. Там Ъб сам и на ръка анимирал целия филм зад заключената врата. Отнело му шест седмици, за да нарисува „Планирай лудо“, като правел по седемстотин рисунки на ден. Рисунките на Ъб били пренесени ръчно с мастило върху целулоидна филмова лента в гаража на Уолт от самия Уолт, Лили и Една, съпругата на Рой, след което били отнесени в студиото и заснети късно през нощта.
––––––––––
„Уолт беше сто процента наясно какво иска публиката му. Ако нещо му се струваше правилно, знаеше, че ще бъде прието и от публиката.“
Тед Томас,
син на аниматора Франк Томас
–––––––––––
Накрая, на 15 май 1928-а, първото филмче с Мики Маус „Планирай лудо“ е прожектирано пробно в Холивуд. Показано е като ням филм с музикалния съпровод, осигурен от органиста на кинотеатъра. Уолт седял в края на залата, за да наблюдава публиката и да гледа кои шеги ще се посрещнат добре, а кои – не. Тази вечер всичко се посрещнало добре. Публиката се влюбила в Мики.
Онзи първи Мики бил много различен от днешната си версия. Всъщност ранният Мики необичайно прилича на Осуалд Щастливия заек. И двамата имат носове като черни маслинки, очи като копчета, къси панталонки и дяволити личица. Единствената истинска разлика е, че Осуалд има дълги уши и къса опашка, докато Мики е с кръгли уши и дълга опашка.
Уолт обяснява: „Мики трябваше да бъде обикновен. Налагаше се да правим двеста метра филмова лента на всеки две седмици, така че нямаше как да имаме труден за рисуване персонаж. Главата му представляваше кръг с продълговата закръглена муцунка.
Ушите също бяха кръгове, за да могат да бъдат рисувани еднакво, все едно как си обръща главата. Тялото му беше като круша и имаше дълга опашка. Краката му са като лули и ги виждаме обути в огромни обуща, които придават на героя образа на дете, обуло обувките на баща си. Не искахме да има миши лапи, защото се предполагаше да е по-човекоподобен. Ето защо му сложихме ръкавици. Пет пръста изглеждаха твърде много за толкова малко телце, така че махнахме един. Това беше просто един пръст по-малко за анимиране. Като допълнителен детайл му сложихме две копчета на панталона“.
Според специалистите в анимацията ключът към популярността на Мики е неговата привлекателна форма. Никъде по тялото му няма остри ръбове. Главата, тялото, носът и очите са меки еластични кръгове, които му придават лекота и приятелско излъчване.
Веднага след завършването на „Планирай лудо“ Ъб започнал работа по втория ням филм за Мики Маус – „Галопиращият гаучо“. Показан е на предварителна прожекция в Холивуд на 2 август 1928-а и публиката го харесала. Така че Уолт се качил на влака за Ню Йорк с копия от първите две филмчета за Мики Маус, решен да намери разпространител и да превърне мишлето в звезда.
Да продадеш „луната“
В Ню Йорк Уолт среща единствено отказ. Всички разпространители твърдели, че Мики е просто Осуалд с кръгли уши. Ето защо Уолт решил, че Мики се нуждае от нещо повече, което да го отличи от заека, котарака Феликс и другите известни анимационни герои. Така че си наумил да научи Мики да говори. Вдъхновен е от успеха на филма на „Уорнър Брадърс“ от 1927-а „Джаз певецът“ (макар самият филм да е основно ням и едва една четвърт от него включва музика и диалог). Уолт знаел, че говорещата мишка ще е сензация.
–––––––––
„Сега е шансът ни да установим контрол над индустрията. Така че нека извлечем предимство от ситуацията!“
Уолт Дисни, писмо до Рой Дисни за озвучените анимации, февруари 1929 г.
––––––––––
В Холивуд Ъб вече анимирал третия филм с Мики Маус, „Параходът Уили“ (пародия на комедията с Бъстър Кийтън „Параходът Бил Младши“). Уолт телефонирал от Ню Йорк и заръчал на Ъб да забави работата по филмчето. Имал идея, която щяла да донесе революция в индустрията. Щом се върнал в Холивуд, Уолт събрал персонала си и обявил, че ще направят филми, които ще говорят.
Уолт си представял анимационен филм, в който музиката, звуковите ефекти и диалогът да работят в синхрон с движещите се кадри, за да се постигне мощен ефект върху публиката. Докато обсъждал възможностите, художникът Уилфред Джаксън предложил идея. Тъй като филмът се движел през проектора с 24 кадъра в секунда, музиката се синхронизирала с анимацията, като се използвали кратни на осем брой кадри, което осигурявало подаването им в синхрон с ритъма на музиката.
Режисьорът Дейвид Ханд разговаря с журналиста Майкъл Бариър за приноса на Уилфред Джаксън към звука в Мики Маус.
„Уили разбираше механиката на музиката – спомня си той. – Аз също, но нямах неговите познания. Той знаеше – както би трябвало всеки да знае – че двайсет и четири кадъра правят секунда, така че правиш двайсет и четири рисунки и ги вместваш в секунда и това е в такта, в ритъма и така нататък… Уолт успя да надмине всички останали студиа, защото имаше синхронизация.“
Когато Дейвид Ханд видял първия озвучен филм на „Дисни“, незабавно напуснал работата си при Флийшър и кандидатствал при Уолт. „Когато (Уолт) синхронизира анимационния филм със звука, все едно се отвори цял нов свят… Така че просто трябваше да ида при Уолт Дисни.“
Преди да запише саундтрака на „Параходът Уили“, Уолт направил пробна прожекция, за да види колко ще е трудно да се синхронизират музиката, диалогът и звуковите ефекти към филма. Уолт осигурил гласовете на Мики, Мини и на пищящия папагал. Ъб свирил на цимбал, Уилфред Джаксън – на хармоника, а Джони Канън мучал като крава и произвеждал дрънченето на месинговия плювалник. Уолт пуснал филма няколко пъти. С практиката той и шумните му асистенти успявали идеално да синхронизират звука. Няма направен запис, но експериментът доказал, че звукът увеличава забавлението и достоверността на филма.
За нещастие, всички звукозаписни студиа по онова време били в Ню Йорк. Така че Уолт взел влака за Ню Йорк, като спрял в Канзас Сити. Там разговарял със стария си приятел Карл Сталинг, за да композира партитура за „Параходът Уили“. Сталинг, който по онова време бил органист в кинотеатър, изпълнил поръчката само за два дни.
На 3 септември 1928-а Уолт пристигнал в Ню Йорк с филма и с партитурата на Сталинг, написана на ръка. Сега дошла трудната част: да намери точната звукозаписна компания. Имало няколко звукови системи, между които да избира. „Витафон“, използвана в „Джаз певецът“, записвала саундтрака върху шестнайсетинчова грамофонна плоча от шеллак. Други формати като „Ар Си Ей – Дженерал Илектрик Фотофон“ и системата на „Уестърн Илектрик“ записвали звука направо върху филма.
–––––––-
„Никой никога не беше виждал рисунка да издава звук и не беше сигурно, че хората ще повярват. Би могло да изглежда като някакъв фалшификат, а Уолт искаше да го накара да бъде истинско.“
Уилфред Джаксън,
аниматор на „Дисни“
––––––––––
Уолт решил да не избере грамофонната плоча. Макар фонографският запис да предоставял великолепен по качество звук, за кинооператора щяло да е трудно да го синхронизира с филма.
В анимацията „Параходът Уили“ е внимателно синхронизиран, за да се произведат определени комични ефекти, като например сцената, в която Мики свири на ксилофон върху зъбите на крава. Един несинхронизиран саундтрак би разбил илюзията. Макар вграждането на звука във филма да си имало своите недостатъци (като например дочуващото се като фон пращене), синхронизацията щяла да е перфектна.
След като Уолт разбрал, че услугите на „Ар Си Ей Фотофон“ далеч надхвърлят възможностите му, се срещнал с Патрик Пауърс, чието студио предлагало същата услуга, наречена „Синефон“. Пауърс, бивш бизнес партньор на основателя на „Юнивърсъл“ Карл Лиймъл, предложил на Уолт да запише саундтрака срещу нищожна част от цената, искана от „Ар Си Ей Фотофон “.
Уолт наел Карл Едуард, диригент на оркестъра на театър „Странд“, за изпълнението на партитурата на Сталинг. Макар Едуард да го уверявал, че ще може да синхронизира музиката с филма, като гледа екрана, докато дирижира, задачата се оказала по-сложна, отколкото предполагал диригентът. Упражнението се оказало скъпа катастрофа.
Разорен и обезсърчен, Уолт се обадил на Рой и му казал:
– Трябват ни повече пари, за да завършим саундтрака.
Рой запитал откъде ще дойдат парите и брат му отговорил:
– Продай луната.
Въпросната „луна“ била най-скъпото притежание на Уолт, малкият му спортен автомобил „Мун“. Така че Рой го продал и парите, които получил, били достатъчно за точно още един опит.
Но как да решат проблема със синхронизацията? Уилфред Джаксън трябвало да тупа топка в единия ъгъл, за да може диригентът да има представа за темпото. Уолт отново наел оркестъра в студиото на Пауърс. Този път музиката и филмът се синхронизирали перфектно. Уолт получил саундтрака си… но скоро щяло да му се прииска никога да не бе чувал за Патрик А. Пауърс.
Роди се звезда
Уолт прожектирал „Параходът Уили“ за разпространителите от Ню Йорк… и отново срещнал отказ. Така че се обърнал към Хари Райхенбах, колоритен филмов промоутър (веднъж пуснал маймуни и лъвове в лъскавите нюйоркски хотели, за да рекламира филмите за Тарзан).
– Уолтър – казал му Райхенбах, – ония типове не могат да познаят кое е хубаво, докато публиката не им го покаже. Трябва да пуснеш филма в някое голямо нюйоркско кино. Когато публиката започне да говори за него, няма да имаш никакви проблеми да си намериш разпространител.
Райхенбах уредил среща между Уолт и С. И. Рокси Ротфел, мениджър на притежавания от „Юнивърсъл“ кинотеатър „Колони“ в Ню Йорк. Ротфел пуснал „Параходът Уили“ в „Колони“ за две седмици, като платил на Дисни нечуваната дотогава сума от петстотин долара на седмица. Премиерата била на 18 ноември 1928-а като предпрожекция на криминалната драма „Гангстерска война“. След първата прожекция публиката станала на крака, за да аплодира Мики. Компанията „Уолт Дисни“ отбелязва 18 ноември 1928-а като официалния рожден ден на Мики Маус.
„Дисни“ добавила звук към немите дотогава анимации „Галопиращият гаучо“ (официално представен на 30 декември 1929-а) и „Планирай лудо“ (17 март 1929-а).
Анимационните филми с Мики Маус започнали да задминават основните прожекции. Хората често питали на гишетата за билети „Пускате ли Мики Маус?“. Ако отговорът бил „не“, отивали да си търсят друг кинотеатър.
Скоро в студио „Дисни“ започнали да прииждат повече пари, отколкото Уолт някога бил виждал. Само осем месеца, след като Чарлз Минц отмъкнал Осуалд, Уолт бил на върха на анимационната индустрия. Подобно на неразрушимата мишка, Уолт също бил поразен от злодей само за да отскочи отново нагоре.
––––––––
„За мен Мики Маус е символ на независимостта. Роден от нуждата, малкият приятел буквално ни избави от непосредствените беди.“
Уолт Дисни
––––––––-
През 1929-а се сформирал първият клуб на Мики Маус в кинотеатър „Фокс Доум“ в Оушън парк, Калифорния. През 1931-ва феновете на клуба надхвърлили милион. Децата посещавали съботни сбирки, гледали филмчетата за Мики Маус и пеели официалната песен на клуба „Мини, хей, хей“.
Макар семейството с герои на „Дисни“ да нараствало с въвеждането на Гуфи, Патока Доналд, Плуто и останалите, Мики си останал отличителният символ на студиото. Появява се във всеки възможен образ – от каубой до пожарникар, от ловец на духове до убиец на великани. Той е алтер егото на Уолт. Битките му с Черния Пийт са символ на борбата на Уолт срещу бедите. Мики винаги намира креативни начини, за да триумфира… а също и Уолт.
Президентът Франклин Рузвелт се възхищава на духа и находчивостта на Мики Маус и нарежда филмите да се прожектират в Белия дом.
Английският крал Джордж V изисква филмчетата с Мики да съпровождат всяка прожекция на филм в двореца „Бъкингам“. Мики носи радост и надежда на света, попаднал в сянката на Голямата депресия. Несломимият му оптимизъм, същият като на Уолт, е чудесно лекарство за боледуващото общество.
Последният черно-бял филм на Мики („Кенгуруто на Мики“) и първият цветен филм („Концертът на оркестъра“) са показани за пръв път през 1935-а. През същата година в парада за Деня на благодарността на „Мейсис“ участва и петнайсетметров Мики Маус, а Уолт получава специален медал от Лигата на нациите, с който Мики се признава за „символ на всеобщата добра воля“. На всичкото отгоре 1935-а е годината, през която Адолф Хитлер забранява прожекциите на филмите за Мики в германските кина.
По-късно, през Втората световна война, Мики Маус насърчава американците да подкрепят страната, като си купуват военни облигации. По време на Лондонския Блиц (Германските бомбардировки над Лондон през 1940 и 1941 г.) английските деца носят противогази с картинки на Мики. Терорът на бомбардировките става по-поносим заради присъствието на храбрия мишок. Когато съюзническите войски се подготвят да щурмуват бреговете на Нормандия на 6 юни 1944-та, на войниците им се дава парола, с която да разпознават приятелските подкрепления: „Мики Маус“.
Самият Уолт бил гласът на Мики от 1928-а до 1946-а – факт, който демонстрира неговата многостранност и подценяваните му актьорски способности.
В „Уолт Дисни: Американският оригинал“ Боб Томас описва гласовите характеристики на Уолт: „Неговият нервен развълнуван фалцет – диалогът често е предшестван от свенливото „кх-кх“ – е точно като за Мики… Никой друг не би могъл да пресъздаде оня простодушен и полусмел преглъщащ ефект.“
Джим Макдоналд, който отговаря за звуковите ефекти на „Дисни“, става глас на Мики от 1946-а до 1974-та, а в началото на осемдесетте го наследява гъвкавият Уейн Олуин. И двамата са чудесни Микита, но никой не притежава онова уникално качество, което Уолт вдъхва на мишлето. В един по-специален смисъл Уолт наистина е Мики, а Мики е Уолт.
При анимирането на Мики много художници на „Дисни“ открили, че най-добре могат да уловят духа му, като си го представят като Уолт. Мики не само има гласа на Уолт, но носи и неговия приключенски дух, наивния външен вид на фермерчето, абсолютната му вярност към любимата. Интересно е да се отбележи, че и Уолт, и Мики започват кариерата си бедни и без обувки.
За късометражната анимация с Мики Маус „Ловджийското куче“ от 1939-а аниматорът Фред Мур успява да убеди Уолт да се снима като модел за мишока. Във филмчето има сцена, в която Мики, въоръжен ловец, среща дива мечка в гората. Мики преглъща и заеква: „Аз съм Мики Маус… Чувал си за мен… надявам се?“. Докато озвучава сцената, Уолт слага ръка на кръста – така си представя той стойката на Мики. Когато човек гледа сцената, в действителност вижда жестовете и изражението на Уолт Дисни, уловени от молива на Фред Мур.
„Мики наистина е Уолт в много отношения – признава Рой Е. Дисни, племенник на Уолт. – Той притежава всички онези хубави импулси, които имаше и Уолт, онзи истински чудесен човек, какъвто беше.“
За Уолт Мики Маус е символ на радостта и смеха. „Всичко, което някога сме искали или очаквали от него, беше да продължава да кара всички хора да се смеят с него и на него. Не сме го натоварвали с никаква социална символика, не сме го превръщали в инструмент на остра сатира и фрустрации. Мики просто беше малък герой, предназначен да разсмива.“
За мен Мики е символ на силата на въображението да променя живота и света ни. Историята на Уолт и неговия Мики Маус е история за безграничното въображение.
