www.nadvecher.com Четящите в България под един покрив
Свързани статии
НАЧАЛОТО НА ЧОВЕШКИЯ РОД
Много интересно откритие направиха учените от Националния приро¬донаучен музей към БАН през 2007 г. в района на намиращото се на десе¬тина км северно от град Чирпан село Спасово. Сред фосили от древни животни те намериха и зъб от човекоподобна маймуна, чието изследване по специал¬ни методи му определи възраст от 7,24 млн. години. Това надвишава със столетия тези на сахелантропа, наречен „Тумай“, открит в африканската държава Чад. Става ясно, че е намерена останка от същество, стоящо в началото на отделянето на човешката еволюционна линия от тази на най-близкия ни съвременен родственик шимпанзето.
Откритието, проучено от професорите Николай Спасов и Мадлен Бьоме, преобръща дотогавашните представи за началото на човешкия род. Ражда се сензационната теория, че Балканите и Средиземноморието са родина на прадедите на човека. Находките от района сега може да се видят в основания от Петър Попдимитров (един от откривателите на зъба) първи частен музей по палеонтология „Гема – Свят“ в Чирпан с над 5000 експоната.
КОЗАРНИКА
Важни открития в последните години поставя и пещерата Козарника над шосето между гара Орешец и Белоградчик на картата на световната археология. Както подсказва името, години наред тя е служила за козарник на местните хора, докато военните не решили да я превърнат в склад. В срещуположния планин¬ски склон е копал пионерът на българската праистория проф. Рафаил Попов. В значително по-малката близка пещера Миризливка той намерил остатъци от плеисоценска фауна и малко кремъчни сечива от времето на палеолита. В пу¬бликацията за откритията си Попов пише, че „отсреща се намира друга обеща¬ваща пещера“. Точно тази забележка подтиква днешни учени през 1996 г. да се захванат с пробни сондажи. Още първата копка е окуражаваща.
От следващата 1997-а насам всяка година в Козарника работи голям екип от български и чуждестранни археолози, сред които преобладават френските праисторици, воден от археолога д-р Николай Сираков от Наци¬оналния археологически институт на БАН и специалиста по едра палеофау¬на д-р Жан-Люк Гуадели от Института по праистория и кватернерна геология на Университета в Бордо, Франция. Учените правят сензационно откритие – намират следи от най-стария европейски прачовек – на възраст поне 1,6 ми-лиона години. А никой от работещите на разкопките не се съмнява, че и тази дата ще бъде коригирана и състарена поне с още 200 000 години, научихме в пещерата. Един от специалистите стана наш „гид“ във вълнуващо пътуване в толкова далечно минало, че съвременен човек без подготовка трудно го осмисля.
Откритите досега костни материали от човешки скелети са само един зъб и една костна фаланга, но съществуват много други абсолютно сигур¬ни доказателства за съществуването на този прародител. Сред тях на първо място са множеството открити каменни сечива, които той е изработвал, и кости от животни, с които се е хранел. По тях може да се правят доста точни датировки за началото на старокаменната епоха.
Пещерата Козарника е била обитавана от представители на трите раз¬лични групи, които представляват трите основни етапа в развитието на чо¬вешкия вид. Това са еректусите от ранния палеолит, неандерталците от сред¬ния и самите ние, или Homo sapiens – умният (или модерен, колкото и това определение да ви звучи невероятно за онези далечни времена) човек. Той е от най-горния пласт и принадлежи към т.нар. „Граветска култура“, която до¬сега се считаше, че е на 28–30 хиляди години. Находките от Козарника обаче я състаряват поне с 12 хиляди.
При археологическите проучвания от подобен род всичко става бавно. Изследват се почвите, седиментните образувания, за да се установи по какъв начин хората, живели тук, са променили химическия им състав. Когато няма никакви директни следи от човек – нито кости, нито сечива, огнища или дру¬ги находки, само химическото съдържание на пласта, ако съдържа азотни и някои други съединения, може да подскаже, че е имало хора.
Надолу под „Граветската култура“ в пещерата следват пластове на възраст 40 000–250 000 години от средния палеолит, чиито обитатели са били най-вероятно неандерталци и дори по-стари от тях човешки форми. Още по-надолу учените са попаднали на стар палеолит, какъвто досега в България не е откриван. Възрастта му със сигурност е над 1,6 милиона го¬дини. Засега в Европа са известни твърде малко подобни находища, при това доста по-млади – в Испания, Франция, Италия, Германия и Турция. Те са по-късни „стъпки“ от разселването на хората из Стария континент.
Разкопките в Козарника ще продължат още много години с известно прекъсване за обработка на резултатите.
Когато става дума за толкова ранни от¬крития, датировката трябва да е направена по няколко независими метода. По биостратиграфския трябва внимателно се проучват костните останки, които пластът е съхранил от своите древни обитатели. Световноизвестният специ¬алист по дребна палеофауна д-р Васил Попов определя по големи колкото песъчинки пресети зъбчета вида, живял преди стотици хиляди години. Той може да подскаже за какво време става дума. Знае се например, че няколко вида дребни мишки са били много чувствителни към климатичните промени и имат сравнително бърза еволюция. Те са изчезнали преди около един ми¬лион години. Намерените в Козарника останки от тях говорят, че пластът е на възраст поне един милион години.
В един от пластовете д-р Мери Ковачева от Геофизическия институт на БАН намира потвърждения за колеблива ориентация на намагнетизира¬ните микрочастици, което е характерно при смяна на магнитните полюси на Земята. Такава точно доказана от науката промяна на полюсите е станала преди 780 000 години и находките в пещерата носят убедително установени следи от нея. А т.нар. електронно-спинов резонанс изследва емайла на зъби¬те от намерените едри животни и измерва кристализация, образувана в него.
Голямата сензация – най-старото проявление на абстрактно мислене върху парче кост, намерено в Козарника, предизвика истински шок. То за¬интригува учените с четири групи от успоредни нарези. Уникалните следи от човешка дейност отпреди 1,2–1,4 милиона години предизвикаха свирепи на¬учни дебати. Породи се въпрос дали определяните като „знаци“ не са просто белези от рязане при транжирането на животинското месо. Второто съмне¬ние е дали наистина следите от нарязване са толкова стари? Но и срещу двете вече са представени убедителни аргументи. За какво точно е служило това парче кост, засега не се знае и едва ли някога ще научим. Но при всички случаи става ясно, че те са най-старите организирани означения, намерени досега на земята, и са материална проява на най-старото познато абстрактно мислене.
