Ревю на “Игрите на глада: Възпламеняване” от Сюзън Колинс

Във “Възпламеняване” най-много ми хареса това, че героите се развиват толкова плавно, че правят историята наистина впечатляваща. Другата силна страна на книгата е зараждането на самият бунт, който предсто и в част трета. Нещата се случват от само себе си и без излишно претупване или насила.

След победата на Катнис и Пийта в 74-те Игри на глада и завръщането им в Окръг 12 се случват наистина интересни неща, докато в останалите окръзи малко по малко започват да назряват бунтове. Двамата разбират, че в крайна сметка победата, донесла им слава и богатство, е само затишие пред буря. Всеки ден, всеки миг и всеки час след техния триумф, само ги приближава към неизбежното. Тик-так, тик-так… Действията на двамата по време на Игрите са възприети като бунт срещу Капитола, столицата на Панем. Техният начин да се опълчат няма да остане безнаказан. Още повече, че президентът Сноу не вярва и че двамата наистина са влюбени. Именно заради това той казва на Катнис, че всички хора, които обича, ще пострадат, ако не го убеди, че в действителност има чувства към Пийта.

Постепенно спокойният живот в техния Окръг 12 се променя. Опитите на двамата победители да се върнат към нормалното си ежедневие, също не е такова, каквото им се иска. От Капитола засилват мерките за сигурност във всяка точка на тяхната страна, а Катнис и Пийта са следени под лупа. Нови миротворци пък пристигат в Окръг 12, като всяко съмнително действие от жител се наказва с бичуване, смърт или живот като авокс.

За да потуши назряващите постепенно бунтове в окръзите, президентът Сноу обявява, че участници в „75-ите юбилейни игри на глада“ ще бъдат идолите на жителите – живите победители в предишните издания на жестоката надпревара. Така Катнис и Пийта трябва да се върнат на арената, която няма нищо общо с предишната. И ще трябва да оцелеят още веднъж. Нови играчи, нови правила. Хеймич, техният ментор, им казва, че не трябва да забравят кой е единственият им враг точно преди самата битка. Думи, които се посяват в съзнанието на Катнис и ще поникнат в подходящия момент. Тик-так, тик-так…

Динамична и напрегната до последната страница. “Възпламеняване” е най-правилното име за втората част на поредицата от Сюзан Колинс. Възпламенява се бунтът, възпламенява се арената, възпламенява се Окръг 12… И на Катнис ще й се наложи да заживее в друг, който всички са мислили за заличен от картата на Панем. Тик-так, тик-так…

• Прочети и това: Ревю на „Игрите на глада“ (#1) от Сюзън Колинс

Ревюто е публикувано в раздел „Ревюта“ на нашия форум, където може да се запознаете с рецензии и на други любими книги. Авторско ревю към книга, което би предизвикало нашия и на читателите интерес, ще бъде каченo на нашия сайт. Може да ни изпращате ревюта и на мейла ни editor@nadvecher.bg.