Благодарим ви за интереса към статията ни ,,Топ 5 на книгите, които прочетох през 2020 г.“ Ето още пет книги, които ни впечатлиха през последните дванадесет месеца.
1.“Бьорнстад“ от Фредерик Бакман – Най-вече заради излизането на сериала по HBO, посегнах към книгата и тя надмина очакванията, превръщайки ме в почитател на Бакман.Следях излизането на книгите му на български в последните години, но поради една или друга причина, не бях чел нищо от него.“Бьорнстад“ е истински шедьовър и веднага след него, взех и продължението му “Ние срещу всички“, което обаче не ми хареса толкова.Продължавам и през новата година, да чета усилено книгите на Бакман, а с две думи историята в тази книга, която е толкова правдопободно и истински написана, че направо могат да побият тръпки – през призмата на история за отбора по хокей в едно малко градче се разказва за всичко лошо и добро в живота на човека – приятелство,любов, мечти,омраза,насилие и още, и още!
2.“Ако има кръв“ от Стивън Кинг – Не мога да не сложа в класацията книгата, която чаках най-много през тази година. Чичо Стив ни пренася в своя свят с четири новели, които са написани в неговия добър,стар стил преди катастрофата. Изключително интересни ми бяха ,,Телефонът на господин Хариган“ и ,,Плъх“, а другите две също са на добро ниво. Ревюта няма да правя, има такива на форума и те също са с доста положително мнение за новелите. Уникален факт е,че Кинг е на върха вече близо 50 години и продължава да се радва на завидни успехи. За мен той е уникален разказвач и познавач на човешката душа, а това, съчетано с любимия ми хорър,мистерии и трилър, го прави любимия ми автор.Неслучайно чакам неговите книги, повече от подаръците за Коледа.През 2021 година, предстоят две нови…
3.“Как да бъдете като Уолт Дисни“ от Пат Уилямс – Напоследък чета много автобиографии. И тази година прочетох над 10 такива – на спортисти,музиканти,политици. Тази книга обаче е не само в топ 5 за тази година, а и в класацията за автобиография въобще.Аз съм едно от децата на 90-те и с ръка на сърцето мога да кажа, че имах невероятно детство през това десетилетие! Едни от най-ярките ми спомени са свързани с нетърпението всяка събота и неделя да седна пред телевизора и да се потопя в света на Уолт Дисни – Патешки истории, Чип и Дейл, Гумените мечета и всички други герои все още ме карат да умирам от кеф, когато се сещам за тях. Книгата за Дисни е написана толкова увлекателно и освен истинското удолствие като голям негов фен да науча повече подробности за създаването на студиото, любимите филми и парк, интересни истории за личния живот и делото на Уолт Дисни, книгата ме насочи и към уроците, които историята на този невероятен човек дава.
4.“Рибарят“ от Джон Ланган – Истинско попадение на Сиела и в частност на Благой Иванов, когото поздравявам за подбора на книгите, които избира за издаване.Отличен хорър с елементи, напомнящи творчеството на Лъвкрафт -в книгата обаче многото диалози, които липсват при бащата на Ктхулу допълват отлично историята, Фаустовския избор, който на мен ми е любим, в която и книга да го има пренесен, както и историята, която се води и в миналото, и в съвремието по отличен начин, ме накара да прочета книгата буквално за часове! Историята за Der Fischer, изпълняващ човешките желания на твърде висока цена, разказана от един съдържател на крайпътно заведение на героите във втората част от книгата, е най-доброто хорър нещо, което съм чел тази година! Чудовището (какво е хорър историята без биг монстър) също си го бива – най- големия рибарски улов в цялата книжна история!
5.“Картър и Лъвкрафт“ 1 и 2 от Джонатан Л.Хауърд – История, която истински ме изненада и ми хареса ужасно много. И двете книги са достатъчно интересни, за да ги прочета една след друга за два дни. Митологията на Лъвкрафт пренесена в 21 век и историята, в която двама симпатяги – бивш детектив в отдел ,,Убийства“ и последната жива потомка на Х.Ф.Лъвкрафт управляват книжарница и между другото разследват убийства, реалността се изкривява, митовете за Ктхулу май са истина, няма как да не се хареса на читателя.