Да сеем гори. Да ги сеем навсякъде, където можем, всякога, когато можем. За да изкупим вина. Не е наша радостта да дочакаме да плиснат там нови извори и да се заплетат клоните с птичи песни. То е за тия след нас. Но и в сеитбата на бъдещи радости също има радост.
Из „Вдън гората Дикчам“
Георги Божинов – новият стар класик в съвременната българска литература
През 2014 година Георги Божинов беше преоткрит от хиляди читатели благодарение на романа „Калуня-каля“. Книгата има вече 14 издания и бе призната за едно от знаковите заглавия през последните години. А Георги Божинов се превърна в новия стар класик в съвременната българска литература.
Роден на 27 януари 1924 г. в с. Крива бара, Ломско, Божинов завършва философия в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност „Руска филология“. Работи като кореспондент на БТА и във вестниците „Литературен фронт“, „Отечествен фронт“ и „Труд“. След публикация в сп. „Септември“ през 1975 г., в която документира свидетелствата на петима българи, лежали в сталинските лагери, той е уволнен и до края на живота си остава без работа.
Автор е на пътеписи, документални разкази, завладяващата историческа повест „Караджата“ и знаковия роман „Калуня-каля“. През 2014 година забравеният шедьовър бе отличен със „Златен лъв“ от Асоциация „Българска книга“ за издателски проект с най-голяма обществена значимост и почетна награда от книжарници „Хеликон“.
През 2019 година, по идея на младия режисьор Благой Бойчев, историята на Калуньо оживява на сцената на Родопски драматичен театър „Н. Хайтов“ – Смолян. Самият Бойчев споделя: В тази история ме грабна желанието на героя да възвърне справедливостта, мира и тишината в света, но чрез насилие. Защото, ако човек се бори срещу злото със зло, то пак остава зло.
Пиесата получи топло посрещане от почитателите на театралното изкуство в Смолян, а в началото на 2020 г. гостува в София и Пловдив. В момента се работи и по екранизация на романа, под режисурата на Иглика Трифонова.
За „Вдън гората Дикчам“
В началото на 2021 г. ИК „Хермес“ ще зарадва почитателите на българската литература със сборника с разкази и пътеписи „Вдън гората Дикчам“. Според Милка Божинова-Рускова, дъщеря на писателя, това определено е най-важната книга за Божинов – именно като първа книга, като пръв тон, задаващ мярка и вкус.
Ето какво още споделя тя за първите творби на автора – „Вдън гората Дикчам“ и „Юлень“:
Шейсетте години като че ли бяха най-щастливото време на баща ми – Георги Божинов. Яхнал служебния си мотор „Ява“ или шоколадовокафявата си „Шкода Октавия“, той обикаляше България със страст – с оная необяснима страст, на която се подчиняваш без обяснения, с която просто се раждаш – да бродиш, да наблюдаваш, да се пълниш с картини. Страст, която прави човека цялостен.
„Вдън гората Дикчам“ и „Юлень“ са първите му книги, издадени през 1960 и 1967 година. Част от пътеписите и разказите в тези две книги са включени в настоящото издание.
Но връщаме се в 60-те години и малко преди това, когато младият репортер обикаля с велосипед Пиринския край в търсене на теми за БТА, телеграфната агенция. Той по-късно си спомня: …Колелото все се търкаляше, търчеше и дрънколявеше по сипаничавите пътища около Пирин. А градчето нямаше една свестна велосипедна работилничка. Не свестна, ами и никаква. Тогава, освен задължителните за БТА сухи информации за изпълнение и преизпълнение на планове и петилетки, той попада и на сюжети, които искат по-друга разработка, а агенцията няма нужда от тях. Тях той предлага на вестник „Литературен фронт“. И Славчо Васев – стар вестникар, по него време (1954–1964) главен редактор, ги публикува с охота и даже го назначил на половин щат като кореспондент на вестника за Пиринския край. От това време са сюжетите на тези, малко условно наречени разкази и пътеписи на „Вдън гората Дикчам“. Впрочем в самата книга не е отбелязано от какъв точно жанр е. Просто книга. Първа.
„Вдън гората Дикчам“ определено е най-важната за Божинов – именно като първа книга, като пръв тон, задаващ мярка и вкус. Може да се каже, че без нея нямаше да се роди двайсет години по-късно романът шедьовър „Калуня-каля“. Книгата в по-голямата си част е разположена в Западните Родопи, както по-късно е разположен и романът.
В тази първа своя книга, както и след време в „Юлень“, още от самото начало писателят е „себе си“. Наясно е със себе си, наясно е какво ще го занимава като писател, наясно е какво иска да каже. Вече е наясно и как да го каже.
В един от бележниците си Божинов отбелязва: Да пишеш, както говориш. Ако, разбира се, има някаква значителност в говоренето ти. Ако има какво да кажеш, важно за другите. Ако сам си значителен… И не е нужно да се подписваш. Да се познава и без подпис. И всичко да е сгъстено, като запечатан мед.
А „дикчам“ впрочем е турска дума и значи „прав чам“, „прав бор“.
Така навлиза в литературата Георги Божинов – като прав бор.
Такъв си и остана: дикчам – Божинов.
Животът му бе труден. Преживя много самотни години.
Но както бе казал на едно място: Земята се върти, светът се върти и постепенно идва на мястото си. И вече не е сам.
Милка Божинова-Рускова
Виж още:
Откъс от „Вдън гората Дикчам“
Стивън Кинг помага на деца да издадат книга, вдъхновена от пандемията
