България ще бъде в пълен локдаун от 22 март до 31 март. Сигурни сме, че имаш поне една лавица с книги, които чакат своя ред, но ние имаме и други изкушаващи предложения. Направихме малък списък с книги, които да прочетеш по времето на локдауна.
“Вихър през ключалката” от Стивън Кинг
Или книга 4.5 от поредицата “Тъмната кула”. Роланд и членовете на неговия ка-тет оставят зад гърба си Изумрудения дворец и се отправят към Кала Брин. Ала ги застига мразовеят – ураганен вятър, който помита всичко по пътя си. Пътешествениците се барикадират в единствената оцеляла сграда, до която успяват да се доберат. Очаква ги дълга нощ. От онези нощи, през които край лагерния огън се разправят страшни истории. И Роланд започва да разказва.
Преди много години баща му го е изпратил на почти невъзможна мисия: да открие и да унищожи страховития преображенец, оставящ след себе си диря от мъртъвци. Само едно момче на име Бил като по чудо е оцеляло след последния набег на чудовището, само то може да го разпознае.
На Малкия Бил Роланд разказва приказката „Вихър през ключалката“, която майка му му е чела, когато самият той е бил дете. „Човек никога не е твърде голям за приказките. Без значение дали си мъж, или си момче, жена ли си, или момиче. Никога не сме твърде големи или твърде стари за хубавите истории“ – обяснява Стрелецът.
А тази история е хубава – в нея се разказва за момчето Тим, което по-късно хората ще нарекат Смелото сърце. За да върне зрението на майка си, Тим се впуска в опасно приключение из Необятната гора, пълна с дракони, с блатни хора мутанти и с… магии.
Във „Вихър през ключалката“ Стивън Кинг отново прави онова, което умее най-добре: да омагьосва и да пренася читателите в незнайните светове на миналото и на бъдещето.
Защото ка идва ненадейно… като мразовей. Като вихър.
“Естествен роман” на Георги Господинов
Кратка, фрагментарна, пълна със смисли и интерпретации. За 10 дни вкъщи ще смогнете и ще питате за още. Преведена е на френски, немски, английски, призове за нея има по цял свят. Господинов е модерен писател, надскачащ границите на родното е долавящ универсални ценности и послания. Струва си!
Какъв е сюжетът? Животът на един мъж неочаквано се проваля. Той се опитва да разкаже битието си, но то все му се изплъзва и се прелива в естествена история на клозета, на мухата, на пчелите. Животът му мистериозно съвпада със съдбите на други двама герои – един редактор (негов съименник) и един луд градинар (естественик). Когато личната история на един човек се скапе, не му остава нищо друго, освен да стане събирач на чужди преживелици и да се вселява в тях.
“Светлината, която не виждаме” от Антъни Доер
Локдауни, карантини, ваксини – всичко това бледнее пред трудностите на Мари-Лор – сляпо момиче от Париж, принудено да бяга от нахлулите във Франция нацисти! Тя и баща й, създал за нея миниатюрен вариант на Париж, за да го обхожда с пръсти, са принудени да бягат към Сен Мало. Бащата на Мари-Лор е спасил от падналия Париж не само дъщеря си, а и най-ценния диамант на света, най-свято пазеното притежание на музея, обгърнато в легенди за вековно проклятие. И един настървен и жесток нацист е готов да преобърне Европа, но да го открие.
В обречения на разруха Сен Мало се пресичат пътищата на тези, които не виждат светлината. За да изгрее новият ден на изкуплението.
„Игри на ума“ от Лиона Дийкин
Четирима души от различни части на Англия са в неизвестност след рождения си ден, за който получават поздравителни картички, приканващи ги да се включат в Играта. Полицията не е обезпокоена, но семействата им са в паника. Д-р Огъста Блум започва свое разследване и открива общото между изчезналите. То й дава ключа към разрешаването на мистерията, но я поставя в смъртна опасност. А какво всъщност е общото? Че са психопати. Те зарязват своя живот със семейства и деца, за да правят нещо, което ги кара да бъдат това, което винаги са искали. И не става дума за убийства…
Ревю на „Игри на ума“ прочети ТУК
Използваме възможността да ви поканим и в нашите канали:
📚 Фейсбук група
📚 Фейсбук страница
📚 Инстаграм профил
📚 Форум
