Довърших „Ако има кръв“ и прочетох доста различни мнения за книгата. Общо взето всеки е харесал различна новела. За това на кратко ще споделя лично мнение за всяка по отделно. Отново възлагах големи надежди, както и за всяка следваща от новите му книги и след „Институтът“ очаквах нещо още по-добро. Но ги няма вече онези истории спиращи дъха и пораждащи кошмари нощем. Иначе героите отново са описани, сякаш ги познаваме лично и историите събуждат любопитството, така че да не можеш да спреш да четеш. Като цяло съм доволна ;D
Телефонът на господин Хариган
Беше малко предвидим, но пък страшничък. На 2-3 пъти сърцето ми щеше да спре.
Спойлер
В повече ми дойдоха всичките описания на стоковите борси, и на модерните технологии (и то точно от автора на „Клетка“), които не бяха чак толкова ключови за последвалите събития,а по-скоро за образа на господин Хариган.
Животът на Чък
Така и не разбрах идеята на разказа (добре, че са бележките на автора накрая), но трябва да се признае умението на Стивън Кинг да ни накара да изчетем произведението до край, даже и да не е кой знае какво.
Спойлер
Започва заинтригуващо с мистерия,която държи в неведение до края… и след него.
Ако има кръв
Интересен от първата до последната страница. И за другото ще сложа спойлер за всеки случай.
Спойлер
Феновете на трилогията за Мистър Мерцедес и „Другият“ ще се влюбят и в тази новела. Но мисля,че ще се хареса и на тези,които не са ги чели. Има доста препратки, но може да се прочете и самостоятелно. Героите са ни познати, историята – още по – интересна, дори ми се щеше да е по-дълга.
Плъх
Последната новела беше достатъчно смахната и с нужната доза неприлични думи, за да ми припомни малко по-старите му произведения.