02.03.2021 г. – В САЩ излезе новата книга на Кинг. Три месеца по-късно я държа в ръцете си, преведена на български език. Чакам всяка нова книга на Краля повече от Коледа. Макар че стилът му в последните години лъкатуши, имам големи очаквания към кратката новела – за съжаление е само 272 страници. Защо ли? Защото зачетох английското копие и главният герой на няколко пъти каза – „Like I said, this is a horror story“. След множеството криминални и детективски истории, и безкрайно досадната за мен Холи Гибни като водещ персонаж , очаквах Кинг да ме уплаши. Не ме разочарова…
,,По-късно‘‘ е интересна история, в която любимият автор ни запознава с едно дете, притежаващо странна и плашеща дарба. Хлапето ни въвежда в своя живот, доста банален между другото – проблеми в училище, първи любовни трепети, взаимоотношения с майка, прекаляваща с алкохола, почти фалирала и с гадже жена, и бореща се със зъби и нокти с живота, за да бъдат тя и детето й добре – въобще обикновена история през 21 век. Дарбата на Джейми да говори с мъртвите обаче го въвлича в интересни и много плашещи събития и от началото на книгата та до края, препускаме с бясна скорост в тази паранормална приказка. Няма да издавам повече от сюжета, само ще кажа, че Кинг е майстор на разказването на детския живот, с всичките му големи падения и малки победи. Според мен, дори прехвърлил 70-те, старият Стиви си остава едно пораснало дете. Долових атмосферата на ,,Сърца в Атлантида‘‘ и ,,Институтът‘‘, където имаше много симпатично изградени образи на хлапета – такъв е и Джейми Конклин.
Огромен минус е, че книгата е кратка и се чете буквално за часове. Стиви, молим, да се реваншираш и следващата ,,horror story‘‘ \без Холи Гибни обаче\ да бъде поне двойна на тази.
И не на последно място – ,,Понякога те се завръщат‘‘! Феновете ще ме разберат!