Ще започна с това, че съм голям фен на „Туин Пийкс“. Сериалът съм го гледал безброй пъти, чел съм дневниците на Лора Палмър и агент Купър. Всичко, защото израстнах с него, когато за първи път се показа Боб от тв-приемник в средата на 90-те и ми нанесе травма ;D Именно заради това с голям трепет исках да си купя и разбера „Тайната история на Туин Пийкс“.
Книгата като физически носител с твърди корици и уникални страници, напомящи на досиета, писма и статии от вестници, е нещо великолепно! Може би е най-хубавото издание на книга, излизала на български. Спомням си, че дори „Бард“ на няколко пъти забавиха публикуването на книгата, защото машините в печатниците дали фира в опит за отпечатването на уникално сложното издание.
Още повече, че тя свършва, като повдига завесата за излезлия 25-години по-късно трети последен сезон на сагата. Няма да забравя и как свърши книгата с прихванатото съобщение… „Купър, Купър…“ Съобщението, което караше героите да си мислят, че просто се споменава името на симпатичния агент на ФБР, а всъщност се оказа, че то предупреждава, че Купър всъщност не е един, а двама.Спойлер
Та книгата наистина разкрива тайните на главните герои в градчето Туин Пийкс до най-малката подробност. Всеки има своите странноси, а книгата ни разкрива какво ги е отключило. Всяка история е толкова човешка и логична, че не е истина… Особено разказа за младите години на Големия Ед и Норма, и как двамата влюбени се разделят и се обвързват съответно с Надин и Ханк. Също и защо братята Дъглас Милфорд и кмета на градчето Дуейн Милфорд се мразят до мозъка на костите си. Да, в един момент историите за НЛО и извънземни ми дойдоха в повече, но книгата си заслужава до последната страница.