www.nadvecher.com Четящите в България под един покрив
Свързани статии
2.
Старият сааб на Теди е единствената кола, останала на паркинга. Всички други са си тръгнали, включително треньорите на училищните отбори и останалите учители. Тази вечер е последен. Отключва вратата с ключа си – тази кола няма никакви електронни екстри – и оставя куфарчето си на задната седалка.
– Господин Кръчър?
Теди подскача, когато чува гласа. Преди секунда паркингът беше пуст, а сега зад него стои някаква жена.
– Съжалявам. Не исках да ви стресна – казва тя.
Жената е висока и пищна, с тъмна коса, подстригана до линията на брадичката, и червило в сливов цвят. Облечена е със семпла синя рокля, обувки с високи токчета и носи дамска чанта, която изглежда скъпа. Теди е виждал достатъчно такива, за да знае.
– Да? – казва Теди.
– Аз съм Памела Уорд. Майката на Зак.
– А, здравейте – Теди застава малко по-изправен. – Май не сме се срещали.
– Не, не сме.
Тя прави крачка напред, за да протегне ръка към него, и Теди долавя аромата ѝ. Гардении.
– За съжаление, се разминахте с мъжа ви – казва той, докато си стискат ръцете. – Той си тръгна преди двайсетина минути.
– Знам. Той ми каза.
– Да, ние…
– Съжалявам, че пропуснах срещата. Просто исках да се отбия и да се уверя, че сте се погрижили за всичко.
Гледа го право в очите. Без страх. Нито от него, нито от факта, че е сама на паркинг вечерта.
– Погрижили? – повтаря той.
– Да направите най-доброто за Зак.
Това не е въпрос.
– Абсолютно. Аз винаги искам най-доброто за моите ученици.
– Благодаря ви. Оценявам го – казва тя. – Лека вечер.
– И на вас. Радвам се, че се запознахме.
Тя кимва, обръща се и се отдалечава.
Едва сега вижда колата ѝ. Спряна е в другия край на паркинга. Черен малък джип, който почти се стопява в нощта. Както и самата тя.
Теди се качва в колата си и я гледа в огледалото за обратно виждане, докато тя се отдалечава.
До тази вечер никога не беше виждал нито Джеймс, нито Памела Уорд. Това е необичайно, като се има предвид, че Зак е в единайсети клас. Теди се старае да не пропуска нито една родителска среща или благотворително събитие, както и нито един спортен мач. Или поне по-важните мачове. Хората познават Теди Кръчър, а повечето освен това са виждали и жена му Алисън.
Остана изненадан, когато Джеймс му изпрати имейл, за да помоли да се срещнат. Теди го провери в интернет и откри, че се занимава с финанси. Това не беше изненадващо – полови¬ната от родителите в „Белмонт“ се занимаваха с финанси. По този начин Джеймс ставаше малко по-безинтересен, малко по-обикновен. Малко по-управляем.
А сега Теди знае още повече за Джеймс и за жена му. Не че има значение. Освен ако не може да се възползва от това.
* * *
Погледната отпред, къщата на Теди прилича на изоставена. Счупени дъски на оградата, запуснат двор, увиснала веранда. Двамата с жена му я купиха с намерението да я ремонтират и започнаха с електричеството, водопровода и покрива. Всичко струваше повече от очакваното и отнемаше по-дълго време, отколкото се предполагаше. Така и не разбра със сигурност кое свърши първо – парите или желанието, – но още преди години спряха с ремонтите.
Отвътре е малко по-добре. Стаите бяха боядисани, а подовете – изциклени, преди да се нанесат.
Едва не подвиква на жена си Алисън, но се спира.
Няма причина да го прави.
Хубавото на тази толкова голяма къща е това, че има предостатъчно място и Теди, и жена му да си имат собствени кабинети. Нейният гледа назад и се предполагаше да има изглед към градината и едно декоративно езерце. Това така и не се случи.
Неговият кабинет е в предния ъгъл на къщата. Представяше си как ще гледа към моравата си и прясно боядисаната ограда около нея. Вместо това държи завесите спуснати.
Електронната му поща е пълна с имейли от ученици, които имат въпроси по домашните си. Настояват за уточнения, пояснения, по-прецизни инструкции. Винаги има нещо. Днешните ученици не могат просто да направят каквото им се каже. Ви¬наги се нуждаят от нещо повече. Вече половината от работата на Теди се състои в това да обяснява за втори, трети или дори четвърти път.
Тази вечер не обръща внимание на имейлите, а си налива голяма чаша прясно мляко. Не го пие често – млечните продукти винаги са му създавали проблеми, – но го обича. Тази вечер е за награда. Нещо, което да му помогне да измисли какво да направи със Зак.
