Из „Хиляда кораба“ от Натали Хейн

Свързани статии

Из „Краят на историята“ на Ей Джей Фин

юли 26, 2024

Откъс от „Лудориите на лошото момиче“ на Марио Варгас Льоса

юни 14, 2024

12

Калиопа

Ако още веднъж ми нареди да пея, ми иде да го ухапя. Нахалството на тези мъже няма граници. Да не мисли, че нямам какво друго да правя, освен да си клатя краката и да му бъда муза? Негова муза. Кога поетите забравиха, че те служат на музите, а не обратното? И ако може да помни нови стихове, за да ги рецитира, как не може да запомни да казва „моля“?

Всички ли трябва да измрат, пита ме, хленчещ като дете. Сигурно си е мислел, че пише за някоя от онези, другите войни. Това се случва при една война, опустошение – в това се състои тя. Понякога нашепвам в сънищата му (наистина си имам и други неща за вършене, но ми допада как изглежда, докато спи): ти знаеше, че Ахил ще умре. Знаеше, че и Хектор ще умре преди него. Знаеше, че Патрокъл ще умре. Разказвал си историите им и преди. Ако не ти се мисли за покосени в боя мъже, защо се залавяш да съчиняваш епическа поезия?

О, сега разбирам каква била работата. Не тяхната смърт го е разстроила. Просто знае какво предстои и се тревожи, че ще е повече трагедия, отколкото епос. Гледам как гърдите му се повдигат и спускат, докато се унася в неспокоен сън. Смъртта на мъжете е епична, смъртта на жените е трагична: това ли било? Той не е схванал самото естество на конфликта. Епосът е безброй трагедии, вплетени в едно. Героите не стават герои без сеч, а всяка сеч си има както причини, така и последствия. А те нито започват, нито свършват на бойното поле.

Ако действително иска да разбере естеството на епоса, който му позволявам да съчини, трябва да приеме, че жертвите на войната не са само тези, които загиват. И че смъртта далеч от бойното поле може да е по-благородна (по-героична, ако предпочита) от тази насред сражение. Но боли, беше казал, когато загина Креуза. Предпочиташе историята ѝ да угасне като искра, неуспяла да възпламени влажни подпалки. Наистина боли, прошепнах. И трябва да боли. Тя не е бележка под линия, тя е личност. И тя, и всички троянски жени трябва да бъдат увековечени точно като всички останали личности. Гръцките им посестрими също. Войната не е спорт, не се разрешава с бърза схватка върху ивица оспорвана територия. Тя е паяжина, която се простира до най-далечните кътчета на света и оплита всички. Ще го науча на това, преди да напусне моя храм. Или никаква поема няма да получи.