Проектът „Под езика“ свързва нишките на два типа комуникация – писмено-абстрактен и изобразително-конкретен. Типографският маниер, при който кирилските и латински букви се превръщат в пиктограми огъва линията на времето и я затваря в непрекъсната окръжност. Той е пресечна точка на две различни гледни точки към предметния свят, на два начина на интерпретирането му.
Експонатите от тази разширяваща се колекция заемат междинно място между две епохи в писмената традиция – между буквите, които ползваме да пишем, и изображенията, които можем да четем. За мен важността на този проект е в кротката провокация и поканата към зрителите да четат. Да използват въображението си и да откриват кодираните в изображенията идеи.
От автора
Виж още:
Next
Previous
март 27, 2024
„Дрезден“ от Синклер Маккей
