Добре де, как може да е толкова добър тоя Бакман! Понякога чета и се чудя как някой може да е толкова лош писател. Понякога изпадам в ступор, колко добри писатели са някои. С Бакман е второто. Това е едва втората ми книга на Бакман след „Човек на име Уве“ и определено започвайки да чета бях сложила летвата високо. И се …
Към цялата статия »Ревюта
Ревю: Защо Марк Менсън ни учи в „Тънкото изкуство да не ти пука“?
Има книги, които знаеш, че искаш да прочетеш без да си наясно защо. За тях не си чувал от приятел, не си чел в интернет или по форуми, дори не си се допитвал до продавачката в книжарницата. Виждаш я, нещо в теб трепва, после прелистваш, подушваш страниците й и вече си убеден, че е твоята. Така се запознах и аз …
Към цялата статия »Ревю на „Нощна смяна“ от Стивън Кинг
Звъннах на един приятел, голям фен на Стивън Кинг, и го попитах: Какво да прочета от книгите на Краля? Той знае какво не съм чел от неговото творчество и без да се замисля ми каза: „Нощна смяна“! Прочетох книгата за два дни. Става дума за изданието от 1991 г. с поместената по-долу корица. Везните за това наклони и друг сборник …
Към цялата статия »Ревю на „Игрите на глада: Възпламеняване“ от Сюзън Колинс
Във „Възпламеняване“ най-много ми хареса това, че героите се развиват толкова плавно, че правят историята наистина впечатляваща. Другата силна страна на книгата е зараждането на самият бунт, който предсто и в част трета. Нещата се случват от само себе си и без излишно претупване или насила. След победата на Катнис и Пийта в 74-те Игри на глада и завръщането им …
Към цялата статия »Ревю на „Сицилианецът“ от Марио Пузо
Спомням си, когато прочетох „Кръстникът“ на Марио Пузо. Бях ударен от „гръм“, както авторът описва влюбването на Майкъл Корлеоне в Аполония. За мен това е един от върховете в литературата и веднага след последната страница исках да чета още и още от Пузо. Тайно се надявах да попадна на нещо също толкова уникално поднесено в текст и страници. Така реших …
Към цялата статия »