Ревюто е качено в нашия форум за книги – nadvecher.bg/forum
„Откраднато“
Първа книга/част от трилогията. Сюжетът се върти около древните обреди на самодивите и овчарите, с цел запазване на равновесието в природата и човечеството. Самодивите и овчарите са смъртни врагове от незапомнени времена. Докато не се случва немислимото и една самодива и един овчар не се изправят един срещу друг и срещу вековните си традиции и вярвания, за да ги опровергаят за своя изненада.
Трилогията ми е любима. Първата книга я прочетох леко и ми беше забавна. „Зариби“ ме да прочета трилогията, която така и така си закупих. Единствено ме издразни прекаленото използване на думата „уникално“ в последните 50 страници от книгата.
“Обречено“
Това е любимата ми книга/част от трите. Неда, самодивата и Марко, овчаря, най-после прекарват време насаме, далеч от предрасъдъците и интригите на своите. Марко се възползва от ситуация в която Неда се е поставила, за да го спаси, и я заставя да се оженят. И естествено сред свадите и караниците помежду им, те най-после си признават на себе си и един на друг очевидното: любовта е на лице, и то от години. Има и консумация, раздор, раздяла, смърт. Всичко най-хубаво си има книжката. Беше удоволствие да я чета.
“Опазено“
И след страшно силна втора книга, третата е боза. Хубав замисъл, кофти изпълнение. Особено от първата четвърт нататък. Неда е самотна майка, Марко е мъртъв. Но се оказва, не съвсем. Намират се, карат се, отблъскават се, събират се. И дотук е добре. И после…. Сменя се гледната точка на разказа и читателя, влиза в главата на злодея в историята, една от посестримите самодиви на Неда, на име Гюра. Представяна от другите в историята (свои и врагове) като психопат, а от себе си като единствената праведна и достойна, някак си мотивацията и ми се стори твърде плоска. Дори и мислите и бяха такива, когато прекарвахме време, четейки книгата в нейната глава. Не ставаше ясно, защо го е правела? Обяснението за „абсолютна власт“ е твърде бегло и недостатъчно. Накрая всички бяха чисти, дори тия дето бяха кликата на Гюра, само тя беше виновна за всичко случило се с последните 3 поколения от семейството на Марко. Твърде удобно, и готово като формулировка, взето като полуфабрикат от латино сериалите, заедно с това, че и той и тя инсценират смъртта си, поради сходни, но различно мотивирани причини. Като цяло слаб край на една обещаваща фентъзи поредица. И въпреки всичко ми е сред любимите от жанра досега. Отделно прочетох кратка поема, обвързана с една от темите в книгата.