Георги Бърдаров вдигна изключително високо летвата с първия си роман „Аз още броя дните“. Няма човек, който да е прочел книгата и да не му е станала любима. След последната страница за Сараевските Ромео и Жулиета всеки уважаващ себе си читател вътрешно е дал дума, че няма да пропусне книга на Бърдаров. И когато излезе „Absolvo te”, със сигурност си я е планирал за четене. Това е напълно нормално, както и фактът, че ще сравнява коя от двете книги е по-добра, въпреки че това би било безкрайно грешно. Нормално, но грешно…
Започнах да чета „ Absolvo te“ дни след като стана ясно, че вторият роман на Бърдаров е спечелил Европейската награда за литература. Така летвата и този път е вдигната високо още на самия старт.
View this post on Instagram
„Романът е инспириран от две истински истории, които са отдалечени във времето, но свързани от общочовешките ценности и нуждата да простиш на друг човек онова, което
не би простил и на себе си – пишат издателите на романа от Musagena. – Както в древногръцката митология реката на омразата Стикс разделя земята от подземното царство, така и романът разделя доброто от злото, които съществуват заедно във всеки един човек. Романът се опитва да стигне до най-мрачните подземия на човешката душа – там, където се раждат доброто и злото. Тримата протагонисти са едновременно много различни един от друг като произход, вяра и съдба, но в същото време са свързани помежду си от невидими стоманени нишки. Всеки един от тях по дефиниция е добър човек, но притиснат от обстоятелствата, извършва непростим грях.
Романът обединява четири сюжетни линии, случващи се w пълния с конфликти и кръв ХХ-и век. Действието преплита най-зловещата част от човешката история – Холокоста и концлагерите на нацистка Германия към най-безумния конфликт в историята – арабо-израелският. Раздорът между два народа, които знаят, че произхождат от един и същи човек – Авраам/Ибрахим, и които въпреки че имат в пъти повече общо, отколкото различно, в продължение на седемдесет години водят ежедневна братоубийствена война.
В течение на сюжета жертвите се превръщат в насилници и после отново стават жертви, но вече на собствените си страхове, комплекси и жажда за отмъщение.
През цялото време читателите се питат какво е общото между героите на отделните истории, докато финалът не ги отвежда до реката на прошката, която събира доброто и злото в едно бурно течение.
Романът задава няколко простички, но толкова важни въпроси:
Какво може да накара обикновените, нормални хора да извършват ненормални по своята жестокост изстъпления и зверства?
Можеш ли през деня да убиваш и насилваш себеподобните си и вечер със същите ръце да милваш главата на децата си и лицето на жена си, без в теб самия да има някакво вътрешно противоречие и конфликт?
Можеш ли да направиш невъзможното, за да имаш още само една секунда живот на тази Земя?
Можеш ли да простиш това, което не би простил на нито един човек на Земята и така да изтече като мръсна вода от теб цялата злоба и омраза?
Отговорът на всички тези въпроси е Absolvo te!“
Към казаното до тук бих добавил, че книгата е „тежка“, въпреки че мразя този тип категоризиране. Бърдаров обаче пише така, че да не те ангажира с разсейващи факти, а те заковава за всеки ред към историите, че няма да оставите книгата до последната й страница. А какво става след нея? Давате си ново обещание – ще си купите и следващата книга на Георги Бърдаров. Заключ!
Виж още:
Откъс от „Игра с огъня“ от Дейвид Балдачи
