Тиражът на книгата отдавна беше изкупен, което ми подсказа, че ще си заслужава. Плюс това съм фен на футбола, а и обичам да чета автобиографии. Не съм фен на „Барселона“, за който ще става най-много дума в книгата на Кройф, но определено исках да се докосна до Тоталния футбол на легендарния холандец.
Книгата е писана в последните месеци преди Кройф да бъде покосен от рак на белите дробове. Това обаче не прави четивото написана на бързо. Има добра структура и плавен преход през кариерата му като футболист, треньор и ръководител на мащабна фондация. Можем да разберем как всъщност се изгражда Тоталния футбол – „Катедралата, която Кройф построи, а ние само трябва да подържаме“, както красиво обобщи Пеп Гуардиола при сбогуването си с бившия си треньор и ментор.
Става ясно колко грешно работят клубовете – в ръководенето на цялата си мащабна структура от „А“ до „Я“, как дори не искат това да се променя с цената на интриги и войни на всички етажи, а и как треньорите имат грешни разбирания за футбола. Ето и единият пример: Кройф споделя, че основополагащо за Тоталния футбол е играчите да тренират игрови ситуации всяка тренировка, докато наставниците просто залагат на тичане цяла седмица.
„Топката трябва да изминава разстоянията на терена, не играчите“, казва Кройф в своята автобиография.
Има ключов момент за силата на семейството и неговите ценности като част от успеха. Талантът да създаваш връзки и да се учиш от хора от най-различни сфери. Всичко това са тайните на величието си, които Кройф споделя в своята автобиография.