Шеги в рими между две момчета и Джани Родари

Попаднахме на “Литературен вестник”, посветил своя брой на големия Джани Родари. Скромното, но приятно четиво припомня любопитен момент от живота на италианския писател. През 1963 г. той е удостоен с наградата „Кастело“, една от многото през житейския му път, която е придружена с 500 000 италиански лири. По този повод две италиански момчета, на които той очевидно е любим автор, му изпращат закачливо предизвикателство в мерена реч:

Драги Родари с широките пръсти,
как ли похарчи ти пачките тлъсти?
Сто шапки ли купи с паричната сума,
петдесет чадъра, или сто костюма?
Три чифта обувки със връв хубавелка,
или пък купи си риза с дантелка?
Сто и шейсет вратовръзки ли взе,
всички в нюанса на мляко с кафе?
Триста кафета ли ти си изпил,
с еклери двеста ли си се сдобил?
А може би купил си вече тавата
да правиш магическа пица крилата,
която ще пърха навред в махалата?
Драги Родари, човек делови,
ето сега, че видя се в пари,
твойта компания само споделят,
малко прати, моя дом да населят.

Отговорът на писателя не закъснява и е в същия стил:

Драги ми Карло и Роландо драги,
пращам ви думи на отговор благи,
признателен много за вашто послание,
пълно с любезност и много старание.
Скоро очаквайте там посещение
с моя подарък за вас – угощение
с откъси пица, подбрани за гладни,
(което обаче не значи досадни…)
Пицата още в небето витае,
моята работа отдих не знае.
Този медал, който скоро ми връчиха,
екраните малки дори го излъчиха,
ни златен, ни сребърен беше, а лек:
петстотин хиляди лири във чек!
Чекът за скромен половин милион…
Нашият дом го посрещна с поклон,
тази компания той не понесе,
вече го вятър далече отнесе…
Остана ми колкото без колебание
марка да купя за това послание.