Tag Archives: Откъси

Из „Опит за екстаз” от Димитър Бочев

ЗА АВТОРСТВОТО Като всичко сторено, прочетено, изписано и изживяно от мене досега, и този ми литературен опит не е нищо друго освен опит за себеопознаване и себепостигане. В неговата обреченост аз ни най-малко не се съмнявам, но човек е така неадекватно, така противоприродно устроен, че с най-бодрата надежда по най-безнадеждните маршрути потегля. В най-чистия, в най-неподправения, в най-достоверния си и …

Към цялата статия »

Откъс от „Другата истина“ на Александра Маринина

– Това тя ли е? Волохина, която има семейна драма?  – Аха, тя е.  – Ето, за нея трябва да напишеш! Какво си се вкопчил в тези Данилови, двайсет години са минали… Е, щом толкова те е развълнувала тяхната история – добре, използвай я в художествена форма, вземи най-ярките моменти и ги включи в романа си – и без това, …

Към цялата статия »

Откъс от „Стражът“ на Лий Чайлд

1 Беше понеделник сутрин. Ръсти Ръдърфорд излезе от апартамента си точно една седмица след уволнението. Първите няколко дни след като шефовете му го изритаха на улицата, той прекара у дома, зад спуснати щори. Хранеше се със замразени пици и очакваше с нетърпение телефонът да звънне. Значителни професионални слабости, гласяха мотивите, изложени в уведомлението. Сериозна липса на ръководни умения. Елементарни и …

Към цялата статия »

Из „Великият Ливърпул – футболен куиз“

Въведение За българските почитатели на футбола „Ливърпул“ е нещо много специално. Още през 70-те и 80-те години на миналия век цяло поколение запалянковци хареса червения отбор, който шестваше победоносно из Англия и Европа и печелеше шампионските отличия. Преди това Ливърпул беше известен на нашата широка публика предимно като родното място на „Бийтълс“ и Уилям Гладстон, британския либерал, защитавал през 19-и …

Към цялата статия »

Откъс от „Денят, в който мама отиде на небето“ на Петър Станимиров

НАЧАЛО Конят беше добродушен, гламав и завеян. Не знаеше, че е кон. Наясно беше само, че е част от нещо по-голямо, което често теглеше. Знаеше, че тревата се яде, а водата се пие, но интересите му стигаха дотук. Сега обаче слънцето го напичаше и той лека-полека запристъпва със спънатите си предни крака към близката сенчеста горичка. Понякога забравяше за въжето …

Към цялата статия »