Кралят на хълмовете Осейдж
Убийствата на Ана Браун и Чарлз Уайтхорн предизвикват сензация. Титулното заглавие на Pawhuska Daily Capital гласи: „ДВЕ РАЗЛИЧНИ УБИЙСТВА, УСТАНОВЕНИ ПО ЕДНО И СЪЩО ВРЕМЕ“. Започват да се разпространяват теории кой би могъл да е отговорен за тях. От черепа на Уайтхорн са извадени два куршума, които приличат на изстреляни от оръжие. 32 калибър, точно каквото се подозира, че е използвано и за убийс-твото на Ана. Дали е съвпадение, че двете жертви са богати индианци осейдж на възраст между 30 и 40 години? Или може би става дума за сериен убиец, като д-р Холмс, убил най-малко 27 души, повечето от тях по време на Световното изложение в Чикаго през 1893 година?
Лизи разчита на Моли за контактите с властите. През целия си живот Лизи е свидетел как осейджите все по-драстично и по-драстично се откъсват от традициите си. Луис Ф. Бърн, историк на осейджите, пише, че след откриването на петролните залежи племето е „отнесено в един непознат нему свят“, след което допълва, че това е свят, „в който няма нищо познато, за което да се хване и остане на повърхността сред богатството на бледоликите“. В тези странни времена един от клановете на осейджите, в който влиза група, позната като Пътешествениците през мъглата, поема ръководната роля по време на изненадващи събития или навлизане в „непознати води“. Макар често да се диви на хаоса около себе си, Моли поема същата роля в семейството си и се превръща в един съвременен Пътешественик през мъглата. Тя говори английски и е омъжена за бледолик, без да се е поддала на изкушенията, наранили толкова много от младите членове на племето, в това число и Ана. За някои осейджи, особено старците, като Лизи, нефтът е прокъл-ната благословия.
– Един ден петролът ще изчезне и вече няма да има всеки месец големи чекове от Великия бял баща – казва един от вож-довете на осейджите през 1928 година. – Вече няма да има хубави моторни каруци и нови дрехи. Знам, че тогава народът ми ще бъде по-щастлив.
Моли притиска властите да разследват убийството на Ана, но малцина се онези представители на властта, на които им пука за двама „пукнали индианци“. Затова Моли се обръща към чичото на Ърнест – Уилям Хейл. Бизнес интересите му са се разпрострели из целия окръг и той се е превърнал в силен радетел на законността и реда, за да има защита на онова, което той нарича „богобоязливите души“.
Лицето на Хейл наподобява лице на сова, има твърда черна коса и малки енергични очички в хлътнали орбити, а той самият живее в резервата от почти 20 години. Прилича на жива версия на Томас Сътпен на Фокнър и никой не знае откъде идва. Човекът се е появил без никакво минало. Идва в района само с ризата на гърба си и овехтял Стар завет в ръка, и поема по пътя към онова, което човек, който го познава добре, нарича „битката за живот и богатство“, в място, където „цивилизацията е в зародиш“.
Хейл започва работа като каубой в едно ранчо. Преди влаковете за започнат да кръстосват западните щати, каубоите откарват добитъка от Тексас до територията на осейджите, а там стадата пасат тучната трева, за да заминат после към Канзас за превозване до кланиците на Чикаго и някои други градове. Тези походи подхранват имиджа на каубоите в американското общес-тво, но работата е всичко друго, но не и романтична. Хейл се блъска ден и нощ за прехраната си. Язди през бури, снегове, светкавици и пясъчни вихрушки, като оцелява след паничес-ки втурвания на стадата, събира ги все по-плътно и плътно и внимава да не го прегази някое говедо. Дрехите му вонят на пот и тор, крайниците му често биват натъртвани, а костите му понякога и чупени. В крайна сметка той успява да събере дос-татъчно пари, за да купи свое собствено стадо в територията на осейджите.
– Той беше най-енергичният мъж, който някога съм познавал – си спомня един мъж, инвестирал в бизнеса му. – Дори когато прекосяваше улицата, вървеше така, сякаш преследва някаква голяма цел.
Скоро Хейл банкрутира, но този горчив провал само подклажда огъня на амбициите му. След като повторно се захваща с бизнес с едър рогат добитък, той често спи в палатка насред ветровитите ледени поля, сам срещу природните стихии. Години по-късно един репортер го описва как крачи пред огъня „като вързано животно. Нервно разтрива ръце насред пламъците. Грубото му лице обаче е озарено от възбудата“. Труди се със страстта, характерна за човек, страхуващ се не само от глада, но и от Господа от Стария завет, който може във всеки един момент да го накаже така, както е наказал Йов.
Превръща се в специалист в жигосването, рязането на рога, кастрирането и продажбата на добитък. Когато печалбата му започва да се трупа, той купува още земя от осейджите и съседните заселници, докато се оказва собственик на 45 000 акра от най-добрите пасища в окръга, както и малко състояние. След този момент той започва да променя себе си съгласно онзи странен американски обичай, според който заменя изтър-каните панталони и каубойската шапка с контешки костюм, вратовръзка и филцова шапка, изпод периферията на която очите му надничат през характерните за епохата очила с кръгли стъкла. Жени се за учителка, от която му се ражда дъщеричка, която го обожава. Рецитира стихове. Легендарният шоумен от Дивия запад Поуни Бил, бивш партньор на Бъфало Бил, описва Хейл като „джентълмен от най-висока класа“.
Провъзгласен е за помощник-шериф на резервата във Феърфакс, длъжност, от която той не се отказва. Тя е по-скоро теоретична, но му позволява да носи значка и да предвожда полицейски отряди, а той самият често носи един пистолет в страничния си джоб, както и още един, привързан към бедрото му. Те олицетворявали, по неговите думи, властта му като човек на реда.
С нарастване на богатството и властта му, политиците започват да търсят неговата подкрепа, защото знаят, че не могат да спечелят без благословията му. Той работи повече и е по-умен от съперниците си, което му печели множество врагове, желаещи смъртта му.
– Някои го мразеха – признава един негов приятел.
Въпреки това Моли Бъркхарт и мнозина други гледат на него като на най-големия благодетел на окръг Осейдж. Той помага на осейджите, отпреди да бъдат заринати с парите от пет-рола, като дарява суми на училищата и болницата. Надянал мантията на проповедник, той се подписва като „преподобният У. Л. Хейл“. Местният лекар казва следното:
– Не мога да изброя колко болни хора са получили медицински грижи благодарение на него, нито колко гладни гърла са вкусили от неговата щедрост.
По-късно Хейл пише писмо до един от заместник-вождовете на племето с думите: „Никога не съм имал46 по-добри приятели в целия си живот от осейджите… Винаги ще бъда техен истински Приятел“. В това последно позоваване на епохата на американския път на запад Хейл бива наречен „Кралят на хълмовете Осейдж“.
Виж още:
