Ревюта

Довърших „Ако има кръв“ и прочетох доста различни мнения за книгата. Общо взето всеки е харесал различна новела. За това на кратко ще споделя лично мнение за всяка по отделно. Отново възлагах големи надежди, както и за всяка следваща от новите му книги и след „Институтът“ очаквах нещо още по-добро. Но ги няма вече онези истории спиращи дъха и пораждащи …

След като преди няколко дни за пореден път се улових, че жално съзерцавам тухличките от поредицата за Хари Потър на рафта вкъщи и с обич прекарвам ръка по гръбчетата, вече нямаше място за никакво съмнение – настъпило беше време за малко магия! И понеже така и не се научих да препрочитам, реших да видя най-сетне какво е сътворил Мартин Колев. …

Отново само една книга тази седмица. Но каква книга само. Беше странно преживяване да прочета „Балада за пойни птици и змии“. Нарочно я протаках, макар че още първия ден след като я взех, прочетох половината. Инстинктивно знаех, че края няма да ми допадне, знаех какво ще се случи предварително. Но! Заради персонажа на Сноу, а) това е любимата ми книга …

Това е моята първа аудио книга. Не знам дали заради това или поради друга причина, не останах особено впечатлен. Може би това не е моята литература, та не искам да излезе, че заклеймявам произведението на Алеко Константинов. Може би очаквах и много повече от книгата. Смятах, че ще е изпълнена със забавни и интересни случки, но се оказа доста скучно …

Готиното е, че твори в жанра на баща си – хоръра като на български вече има излезли част от написаните от него книги – ,,Кутия с форма на сърце“, ,,Рога“, ,,Пожарникарят“ и NOS4A2. Чел съм всичко излязло, но тук ще напиша няколко думи за книгата, която най-много ми хареса, а именно последната от изброените по-горе.Преди да започна, искам да поздравя …